Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш собствената си свобода е една малка лична революция, една огромна крачка в собствената си еволюция. Затова не обвинявайте другите хора за своите неблагополучия, а поемете отговорноста да решавате сами.
И накрая, може би най-важното е да разберем, че етапа на който се намира обществената еволюция по цялата Земя, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората и те престават да мислят - фатални са първите 14 години от живота ни на Земята. За роботизирането ни работи с пълна пара масовото обществено мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система. Едва когато свикнем с миълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно.
Freitag, 25. Juli 2008
Montag, 26. Mai 2008
енергийни вампири
Написано от http://overallevolution.blogspot.com
Срещнах се онзи ден с един познат. Заприказвахме се за лично творчество, било то карате, йога, тай чи и т.н. Нещото, което ме потресе беше следното - "Аве, твоя учител не ти ли краде от енергията? Аз много внимавам моя да не ми краде."За малко да се изсемя нелюбезно на момчето, ама си викам - "Няма страшно :)"Всеки е бил в компанията на хора, които се оплакват (някой се оплакват хронично), други пък не говорят за проблемите си но, самото им присъствие има свойството да натоварва психически. На другия континент им викат - токсични хора, а тук - енергийни вампири. Аз мисля да ги наричам небалансирани хора!От далече, ще започна! Много хора говорят за положителна енергия и отрицателна енергия. Вярно е има енергия, но тя е нито положителна, нито отрицателна, просто енергия с два полюса. Примерно една батерия ако има само "+" ще има ли енергия ? Или ако има само "-" , тогава дали ще има енергия ? Ами така е и с хората. Някой казват, че само положителна енергия сме трябвали да имаме, други само отрицателна. Пълни глупости!Така по същество, няма как да ти вземе човек от жизнената енергия (прана), това е невъзможно, ако беше възможно, досега да съм наточил една цистерна от най-силните хора, които познавам и винаги щях да подскачам от радост и да се превъзнасям от еуфорията.Това което е възможно обаче, е човек да ти вземе нервнопсихичната енергия. Тя е съвсем различно нещо от жизнената ни енергия. Използваме я в социалната среда за да можем да "правим поведение", да спазваме определените правила и да вършим дейности като работа, учене, писане и т.н. След дълъг период на извършване на подобни дейности, човек казва - "олеле, ще ми се пръсне главата". Така е, защото нервнопсихичната енергия я няма и там има напрежение, недостиг или липса. Напрежението е начина, който използва организма ни за да ни каже "стига, спри, почини си!". Колко от хората обаче, слушат сигналите на организма си е друга тема.Няколко типа "Енергийни Вампири" са ми познати. Които успяват да ме докарат до подобно състояние на нервно напрежение.
Едните ги споменах по-горе, хроничните оплакващи се. Било то за болести, проблеми или каквото и да е, те винаги се оплакват, играят ролята на жертва. Обвиняват другите за техните проблеми без да потърсят решение в тях самите.
Прекаленото самосъжаление има свойството да натоварват ужасно много. Много опасна фракция от хора - нямат градивна нагласа, не вярват в способностите си способности и се дразнят много лесно, ако някой постига нещо. Завиждат лесно и могат да откраднат в опит да запълнят тази непълноценност, която изпитват.
Другите са тези, които критикуват - защо не си направил така, защо не си направил иначе. "Критиците", често минават във фаза в която те знаят по-добре от теб и постоянно говорят за разни неща, които нямат връзка, за да демонстрират знания, умения или социално положение с цел, да се поставят по-високо от другите. Ако си мислите, че тези са страшни, определено последния тип, за който се сещам ще Ви изправи косите.
Хората без личен живот! Те са доста опасни, защото постоянно се врат в личния живот на други хора. Много от тези хора гледат телевизия и се идентифицират с геройте от сериали и т.н. Също така, много от тези хора обичат интригите и имат нужда от кавги и разни други дисбаланси, за да се чувстват живи и пълноценни.Вероятно мога да се сетя за други примери на небалансирано човешко поведение, които ще добавя в отделна тема. Възможни са, разбира се, различни комбинации между определените категории. Няма нужда да Ви казвам колко е сериозно това!До тук добре! Какво да правим, за да не ни изтича нервнопсихичната енергия докато общуваме с подобни индивиди?Несъмнено сте се сблъсквали с подобни хора.Важно за вас и за околните, е да откриете към коя категория спадате, ако спадате към някоя изобщо и да елиминирате нуждата да товарите други хора несъзнателно. Не вярвам някой да иска да товари други хора съзнателно ... ? Така стигаме до заключението, че тези небалансирани човешки същества са в безсъзнание.Това безсъзнание на големи маси от хора, ще се окаже проблем.Но тук да изолираме случая индивидуално. Ако нямате възможност да издържите докато общувате с подобни хора, по-добре да избягате, намерете начин да се измъкнете. Най-често не другите вземат нещо от нас, а ние им го даваме, защото сме слаби."Човек каквото си направи сам, друг не може да му го направи". Много е вярна тази поговорка, изумен съм от проницалтелността на прадедите ни. Тази поговорка работи и в двете страни, отрицателни и положителни. Ако някой полага доста усилия, за да се грижи за себе си - също няма кой друг да го направи вместо него.Другия вариант е, ако можете да издържите на подобни хора, сигурно много лесно присъствате в сегашния момент или имате сравнително здрава психика. В двата случая е добре да присъствате в сегашния момент и да не реагирате на небалансираното поведение на човека, то няма нищо общо с него, просто е покрит с невежество.Да така е, това да не реагираш на "глупостите" на някого е сила, а не слабост!
Freitag, 23. Mai 2008
napisano ot neznaen mydyr myj tyrsesht si jena
edinstvenata razlika mejdu uspelite i neuspelite hora e v tova kak i dali izpolzvat vqzmojnostite . intuiciata vinagi ni dava nai dobrite re6enia kak da osq6testvim me4tite si. uspelite hora gi zabeliazvat, realizirat i sbqdvat me4tite si, naslajdavaiki se na jivota. neuspelite hora se pla6at ot vqzmojnostite, koito intuiciata (sqdbata) im dava. te ili ne gi zabeliazvat, ili ne im viarvat , ili niamat samo4ustvie da gi priemat.te jiveiat ss slovosq4etania ot roda na : tova ne moje da bqde,prekaleno hubavo e za da e istina, takiva ne6ta se slu4vat samo vv filmite, kak pk to4no na men 6te mi se slu4i, tova ne e za men , a za po ka4estveni hora( po umni, po krasivi, po silni, po mladi i dr.). az viarvam na intuiciata si,viarvam na ka4estvata si, az sm uspial mj,karam edna ot nai-skqpite koli v sveta,4asovnika mi struva kolkoto apartament.lipsva mi samo istnskata liubov. tia e svrzva6toto ve6testvo na vsi4ki blaga,tia e vrzkata s boga, tia e edinstvenia pt km plnoto 6tastie. vsi4ko koeto sm trsil sm go nameril 6te ia nameria i neia. viarvam na intuiciata si.
Montag, 19. Mai 2008
Цитати от книгата на Зеланд
Винаги, когато ви е нужно да намерите някакво решение, се запитайте: кой е най-лесният път? Изберете най-простия път за търсене на решението.
Можете да постигнете най-голяма ефективност на всяко действие, ако преместите фокуса на вниманието от себе си като изпълнител и от крайната цел върху процеса на изпълнение.
Никога, при никакви обстоятелства не се хвалете дори за онова, което справедливо сте заслужили. Още повече ако още не сте го постигнали. Това е крайно неизгодно, защото равновесните сили в този случай ще действат винаги срещу вас.
Някои започват да си търсят нова работа веднага щом ги назначат. Правят го не защото смятат да сменят работата си тутакси. Застраховането донася увереност—ако нещо се случи, имам си резервен вариант. Спокойни ли сте за бъдещето си, действието на равновесните сили няма да ви засегне.
Транссърфингът предлага съвършено друг път: не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.
Предлагам ви добре да запомните простия и сигурен алгоритъм за определяне на душевното „не": ако ви се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да кажете „да", значи душата ви казва „не". Запомнете: когато душата ви казва „ да ", няма да има нужда да се убеждавате.
Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно про¬странство. Нашият свят населява множество живи организ¬ми и всеки внася своята лепта в създаването на реал¬ността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване.
Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си. - потвърждава моето мнение, свързано с избор на място за живеене, според което просто трябва да разгледаш и ако не ти харесва да пробваш с ново място. Чианг Май?
На дадената жизнена линия не е възможно да промените нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви за¬бранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, ко¬ето повече ви харесва.
Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само меч¬та или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга.
Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Човек може да попадне под покровителството на маха¬лото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Напо¬леон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лам¬па. Често пъти хората, подмамени от рекламните му но¬мера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват профе¬сия, която не ги интересува. Намират си чужда на същност¬та им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Махало = Общество, напр. Японското?
Да вземем крайната проява на борбата за привържени¬ци - войната. За да убеди привържениците си да разпалят конфликт, махалото изтъква аргументи, съответстващи на конкретната историческа епоха. Най-примитивният метод, използван в миналото, е просто да се заповяда да отнемеш от другите онова, което им принадлежи. Но тъй като обществото се цивилизова, аргументите стават по-рафини¬рани. Една нация се обявява за висша, а другите - за нисши. Благовидният предлог е да се издигнат тези недоразви¬ти народи на по-висока степен, а ако се съпротивяват, да се приложи сила. АМЕРИКА?
На ниво материална реализация често наблюдаваме подобни картинки на взаимодействие. Например махалото на политическа партия провежда агитация, улавя на въди¬цата си привърженик и го подхранва с малко енергия във вид на чувство за правота, за удовлетворение, достойнство. Привърженикът мисли, че има контрол върху ситуацията -той може да избира. Но всъщност него са го избрали, той е под контрол.
Външно изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля. Но тази воля изкуствено и незабе¬лязано му е натрапена от махалото. Привърженикът попа¬да в информационното му поле, общува с нему подобните на „горещи" теми, влиза в енергийна връзка и по този на¬чин фиксира честотата си. Сетне неговите очаквания могат да бъдат излъгани, появяват се мисли срещу бившия кумир и честотата на излъчване се изплъзва от капана. Силата на примката варира в зависимост от могъществото на маха¬лото. В едни случаи на подобен еретик просто му позволя¬ват да си отиде, а в други го лишават от свобода или дори от живота му. Обсебването на честотата можем да илюстрираме със следния нагледен пример. Тананикате си някаква мелодийка, но в същия момент чувате друга музика. И щом вече сте чули другата мелодия, ви е много трудно да продължите да си тананикате предишния мотив.
Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психи¬ка използват махалата. Те се изхитряват да получават енер¬гия не само от привържениците, а и от върлите си против¬ници. Навярно вече се досещате как. - Генадко и политическата действителност? Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица при¬чини.
Но какво всъщност става?
Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мис¬лена енергия на честотата на това махало. Защото на маха¬лото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчва¬нето да е в резонанс с неговата.
И така, главната задача на махалото е да настъпи чове¬ка по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено пре¬обладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Са¬мите средства за масова информация са махала и са подчи¬нени на други, още по-могъщи. За пред света целта е сво¬бодният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.
Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реаги¬рате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нор¬мална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което ма¬халото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в за¬обикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава.
Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енергия.
Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата често¬та. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.
Обикновено хората реагират стандартно на негативните външни дразнители. Негативните новини предизвик¬ват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например навикът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да от¬говаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави ста¬рите грешки. - Ана - Разхождайки се в дъжда - не му се дразниш Генадий се дразни на БГ таксиджията
За начините на освобождаване ще говорим по-нататък. Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек ви¬наги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е за¬почнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан. Генадий се интересува от политиката и иска да се бори за справедливост
Да изхвърлиш нещо от живота си не означава да го избягваш, а да го игнорираш.Да го избягваш значи да го допуснеш в живота си, но активно да се мъчиш да се отървеш от него. А да го игнорираш - това е изобщо да не реагираш и следователно то да липсва в живота ти.
Ако някой ви досажда, изпробвайте върху него модела на деструктивното махало - сигурно ще му дойде по мярка. Щом не успеете да затворите устата на „лепката", тогава просто не отговаряйте на провокациите му, игнорирайте го. Той не ще ви остави на спокойствие, докато не преста¬нете да му давате енергия. Вие можете да му я давате както пряко, като влезете в пререкание с него, така и косвено, мълчаливо ненавиждайки го. Да престанете да му давате енергия, значи да не мислите изобщо за него, да го изхвърли¬те от ума си. Просто си кажете: „Да върви по дяволите!" -и той ще изчезне от живота ви.
Често обаче се случва така, че не можем просто да иг¬норираме махалото. Например началникът ви вика, за да ви трие сол на главата. Да му откажете или да се защитава¬те, означава да изгубите енергия, тъй като и едното, и дру¬гото е борба с махалото. В такъв случай се престорете, че влизате в играта му. Главното е да осъзнавате, че влизате в играта само за вид. - Не взимай работата и кариерата толкова на сериозно, както например Ген.
Представете си, че някакъв здравеняк замахва срещу вас с тояга да ви удари с всичка сила. Вие нямате нищо против, не се защитавате и не нападате. Просто спокойно отстъпвате встрани и здравенякът заедно с тоягата полита в празното пространство. Това означава, че махалото не може да ви улови на въдицата си и се проваля.
Същият принцип е в основата на източното бойно из¬куство айкидо. Там буквално става следното. Хващаш на¬падателя под ръка, тръгваш заедно с него, сякаш го изпра¬щаш, а сетне леко го пускаш да отлети в посоката, накъде¬то е била насочена енергията му. Цялата тайна е, че отбра¬няващият се няма нищо против нападението. Той се съгла¬сява с линията на нападателя, върви заедно с него известно време, после го пуска. Енергията на нападателя отлита в пустотата, защото ако отбраняващият се е „празен", няма за какво да се захванеш в него.
Техниката се състои в това, че вие отговаряте със съгласие на началното нападение на махалото, а сетне диплома¬тично отстъпвате или лекичко насочвате движението в нуж¬ната ви посока.
Например възбуденият началник иска да ви натовари с работа и енергично настоява да я изпълните точно както той смята.
Вие знаете, че тя трябва да се извърши по друг начин или изобщо не смятате това за свое задължение. Ако започнете да възразявате, да спорите и да се защитавате, той строго ще ви заповяда да изпълнявате. Защото е взел решение, а вие му се противопоставяте.
Направете обратното. Изслушайте го внимателно, съгласете се с всичко, оставете първият импулс „да изтече". А сетне спокойно започнете да обсъждате с него подробностите от работата. В този момент сте приели енергията му и излъчвате на неговата честота. Като не срещне съпротива, неговият импулс след известно време заглъхва. Не му казвайте, че по-добре знаете как да се свърши тази работа, не му отказвайте и не спорете. Просто се посъветвайте с него как бихте могли да я изпълни¬те по-бързо и по-добре или може би друг служител ще я направи по-качествено.
Вие се люлеете заедно с махалото, но го правите съзна¬телно, без да участвате в играта, сякаш я наблюдавате отстрани. То се люлее, навлязло дълбоко в играта. Това е неговата игра — то взема решение, а с него се съгласяват и се съветват. Ще видите, че насочената преди към вас енер¬гия ще отмине в друга посока - към друго решение или друг изпълнител. И така, лично за вас махалото ще се провали.
Освободили се от влиянието на деструктивните маха¬ла, вече можете да се сдобиете със свобода. Но свободата без цел е висящо състояние. Ако сте се увлекли да прова¬ляте и да спирате заобикалящите ви махала, рискувате да се окажете във вакуум. Предишните конфликти някъде са изчезнали, измъчващите ви грижи отстъпват, все по-рядко се случват неуредици, тревогата и безпокойството тихо се стопяват. Всичко става незабелязано, сякаш бурята бавно утихва.
Скоро обаче ще откриете, че всичко си има и обратна страна. Преди сте били в центъра на събитията, а сега те ви подминават. За околните преставате да имате предиш¬ното значение и те все по-малко ви обръщат внимание. Гри¬жите ви намаляват, но и нови желания не се появяват. На¬тискът на външния свят отслабва, само че това не ви носи полза. Проблемите ви стават по-малко, но и нови постижения нямате.
Какво става?
Работата е там, че цялата среда на съществуване на човека е изградена върху махала, ето защо, ако напълно се изолира от тях, самият той ще се окаже в пустиня. Висящото състояние не е много по-добро от зависимостта от махалото. Май.2008 - аз във висящо състояние? Например презадоволените деца се измъчват, защото „няма какво повече да искат". И самите те се мъчат, и изтормозват околните с капризите си. Човек е устроен така, че винаги му е необходимо да се стреми към нещо.
Свободата представлява независимост от чуждите ма¬хала. Но съществуват и такива, които ще са полезни имен¬но на вас. Това са вашите махала. С други думи, необхо¬димо е да разпознавате натрапените цели, в тичане след които вие все повече се отдалечавате от щастливия си жи¬вот. Задачата е, оставайки свободни, да си изберете такава жизнена линия, на която ви очакват истински успех и лич¬но щастие.
Махалата не са абсолютно зло за човека, ако той дейст¬ва осъзнато. Той не може да се освободи напълно от тях. Въпросът е само как да не се поддава на тяхното влияние, а съзнателно да ги използва в свой интерес. Транссърфингът предлага конкретни методи как да се направи това. Не е възможно човек да се освободи напълно от влиянието на махалата, пък и не е нужно. Напротив, именно те в крайна сметка превръщат мечтата му в реалност.
Въпросът може да се постави и по друг начин: същест¬вуват ли енергийни структури, които не се нуждаят от ва¬шата енергия? Излиза, че съществуват. Една от тях е вълна¬та на успехи или благоприятното стечение на обстоятел¬ствата лично за вас. Всеки човек си има свои вълни на ус¬пехи. Понякога се случва да успеете в нещо, а сетне следва поредица от други приятни преживявания. Сякаш е настъ¬пил бял период в живота ви. Подобна поредица не се случ¬ва често, а задължително само ако първият успех ви е за¬радвал и ви е създал приповдигнато настроение. Оги окрилен от УСА си взима изпита без да учи
Ето още един пример. Търговците на пазара понякога използват своеобразен магически ритуал - потъркват с банкнота стоката си. Разбира се, само по себе си това дей¬ствие няма никаква сила, ето защо всъщност няма и никак¬ва магия. Ако обаче търговецът вярва в силата на ритуала, той му помага да се настрои на честотата на линията за успешна търговия. Настройването става на подсъзнателно равнище. С ума си човек осъзнава само външната страна -ритуалът работи по някакъв необясним начин. И той дей¬ствително работи, но само като театрален реквизит. А глав¬на роля играе мислената енергия на актьора.
За различните професии в различни ситуации същест¬вуват множество подобни „магически" ритуали. Хората вярват в тях и успешно ги прилагат, за да се настроят на честотата на успешната жизнена линия и да оседлаят вълна¬та на успехи. По принцип няма значение в какво ще вярват - в магическите свойства на ритуала или в настройването на честотата на линиите. Както и сами разбирате, важен е само практическият резултат.
Излишният потенциал се създава от мислената енергия тогава, когато на някакъв обект се придава твърде голямо значение.Изместването на оценката, изкривяваща действител¬ността, има две насоки: на обекта се придават или излишни отрицателни, или излишни положителни качества. Но са¬мата грешка в преценяването не играе никаква роля. Още веднъж обърнете внимание - изместването на оценката поражда излишен потенциал само в случай че тя има голя¬мо значение. Единствено значението й конкретно за вас дава на оценката вашата енергия.
Излишните потенциали са невидими и неосезаеми, но играят значителна, и то коварна роля в човешкия живот. Действията на равновесните сили за отстраняване на тези потенциали пораждат огромната част от проблемите. Ко¬варството е там, че човек често получава диаметрално про¬тивоположен резултат от очакваното. Като изобщо не раз¬бира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на подлостта". Вече засегнахме този въпрос, когато обсъждахме защо получаваме онова, което активно не искаме. От следващия при¬мер ще видим как ни се изплъзва желаното.
Съществува погрешното мнение, че ако се посветиш изцяло на работата си, ще постигнеш изключителни резул¬тати. От гледна точка на равновесието е очевидно, че „да потънеш в работата си", значи да поставиш на едното блю¬до на везните работата си, а на другото - всичко останало. Равновесието се нарушава и последиците няма да закъсне¬ят. Резултатът ще е обратен на очакваното.
Ако за вас да работите повече означава да получавате повече пари или да повишите квалификацията си, разбира се, е необходимо да положите известни усилия и няма да последва нищо страшно. Но във всичко трябва да има мяр¬ка. Ако чувствате, че се преуморявате, че работата е стана¬ла мъчение за вас, необходимо е да намалите темпото или изобщо да я смените. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.
Да видим как става това. Освен работата вие имате оп¬ределена ценностна система - дом, семейство, развлече¬ния, свободно време и т.н. Ако сте противопоставили всич¬ко това на работата си, значи сте създали на нейно място много силен потенциал. Всичко в природата се стреми към равновесие, следователно независимо от вашата воля ще възникнат сили, които ще действат за намаляване на из¬лишния потенциал. И то ще го правят по най-различен на¬чин.
Например ще се разболеете и тогава няма да става и дума за някакви приходи. Можете да изпаднете в депресия - нали се принуждавате да вършите неща, които са ви в тежест! Разумът ви казва: „Давай, трябва да печелиш пари!" А душата (подсъзнанието) се чуди: „Нима за това съм до¬шла на този свят, да страдам и да се мъча? За какво ми е всичко това?" В крайна сметка ще получите хронична умо¬ра, при която за никаква производителност не може и дума да става. Ще имате чувството, сякаш се мъчите като гре¬шен дявол, а полза никаква.
Същевременно можете да забележите как други хора постигат повече, като хабят много по-малко усилия. Изли¬за, че след достигането на определена степен значението, което придавате на своята работа, зацикля. Колкото по-го¬ляма тежест има за вас работата, толкова повече проблеми ще възникват. Ще ви се струва, че това е нормално, тъй да се каже, в процеса на работата е така. А всъщност те ще са значително по-малко, ако свалите летвата.
Изводът е един: нужно е съзнателно да преразгледате отношението си към работата, за да отстраните излишния потенциал. Непременно трябва да имате свободно време, през което ще се занимавате с нещо, което ви харесва извън работата.
Който не умее да си почива, не умее и да работи. Сашо, Гената?
Например романтичен и мечтателен юноша рисува във въображението си своята възлюбена като чист ангел. А всъщност се оказва, че тя е много земна, обича да се весели и съвсем не е склонна да споделя мечтите на влюбения юноша. Във всеки случай, когато човек си създава кумир и го възкачва на пиедестал, рано или късно митовете се раз¬венчават. Аз плюс Дино?
Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е само-достатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости, недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта - във високомерие. Резултатът от действието на равновесните сили пак ще бъде перване по носа. Гената?
Чувството за превъзходство или непълноценност е отношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качествата си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходство няма да ви донесе нищо, освен неприязънта на околните. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това винаги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Действието на равновесните сили в този случай ще се прояви като перване по носа.
Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно.
Така мухата се мъчи да излезе през стъклото, без да забелязва, че има отворен прозорец.
Когато човек се стреми да обяви на света своето значение, енергията му се изразходва за поддържане на изкуствено създадения излишен потенциал. Напротив, само-усъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал.
Сигурно ви се струва, че изразходваната за съпоставяне енергия е нищожно количество. А всъщност тя стига в излишък за поддържане на достатъчно силен потенциал.
Главна роля тук играе намерението да се насочи енергията в една или друга посока. Ако човек има за цел да придобие достойнства, намерението му го тласка напред. Но в случай че целта му е да демонстрира пред света качествата си, той буксува на място, тъй като създава нееднородност в енергийното поле.
Светът ще бъде „потресен" от блестящите му качества и равновесните сили ще се задействат. Те нямат голям избор: или ще съживят потъмнелите краски на околния свят, или ще угасят блясъка на неуместната звезда. Естествено първият вариант е много трудоемък. Остава вторият. Равновесните сили имат предостатъчно начини да го извършат. Не е задължително да лишат честолюбеца от качествата му. Достатъчно е да му поднесат каквато и да е досадна неприятност, за да му смачкат фасона.
От друга страна, необходимо е да прогонвате всички мисли, че сте в състояние да контролирате околния свят. Независимо от положението ви върху социалната стълбица с такава позиция непременно ще изгубите. Опитите да се промени околният свят нарушават равновесието. Активната намеса в устройството на света в една или друга степен засяга интересите на множество хора. Транссърфингът позволява да се избере съдба, без при това да се засягат ничии интереси. Това е много по-ефикасно, отколкото да се действа безогледно, преодолявайки препятствията.
На срамежливите ще дам един съвет: пазете това свое качество като съкровище! Повярвайте ми, свенливостта притежава скрито обаяние. Когато се откажете от борбата със своята срамежливост, тя ще престане да изглежда недодялана и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас.
Например в групата от юноши лидер става онзи, който живее според своето кредо. Водачът затова е станал такъв, защото сам се е освободил от задължението да се съветва с другите как да постъпва. Не му е необходимо да подражава някому, той просто сам си е дал достойна преценка, знае какво да прави, пред никого не угодничи, не се опитва никому нищо да доказва. По този начин е свободен от излишни потенциали и получава заслужено предимство.
Във всички групи лидери стават онези, които живеят според своето кредо. Щом човек се е отървал от товара на излишните потенциали, няма какво да доказва - той е свободен вътрешно и има повече енергия. Тези негови предимства пред останалите членове на групата го правят лидер.
Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена линия, където няма и помен от желаното. "еХ би било хубаво да..."
Можете да постигнете най-голяма ефективност на всяко действие, ако преместите фокуса на вниманието от себе си като изпълнител и от крайната цел върху процеса на изпълнение.
Никога, при никакви обстоятелства не се хвалете дори за онова, което справедливо сте заслужили. Още повече ако още не сте го постигнали. Това е крайно неизгодно, защото равновесните сили в този случай ще действат винаги срещу вас.
Някои започват да си търсят нова работа веднага щом ги назначат. Правят го не защото смятат да сменят работата си тутакси. Застраховането донася увереност—ако нещо се случи, имам си резервен вариант. Спокойни ли сте за бъдещето си, действието на равновесните сили няма да ви засегне.
Транссърфингът предлага съвършено друг път: не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.
Предлагам ви добре да запомните простия и сигурен алгоритъм за определяне на душевното „не": ако ви се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да кажете „да", значи душата ви казва „не". Запомнете: когато душата ви казва „ да ", няма да има нужда да се убеждавате.
Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно про¬странство. Нашият свят населява множество живи организ¬ми и всеки внася своята лепта в създаването на реал¬ността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване.
Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си. - потвърждава моето мнение, свързано с избор на място за живеене, според което просто трябва да разгледаш и ако не ти харесва да пробваш с ново място. Чианг Май?
На дадената жизнена линия не е възможно да промените нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви за¬бранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, ко¬ето повече ви харесва.
Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само меч¬та или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга.
Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Човек може да попадне под покровителството на маха¬лото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Напо¬леон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лам¬па. Често пъти хората, подмамени от рекламните му но¬мера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват профе¬сия, която не ги интересува. Намират си чужда на същност¬та им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Махало = Общество, напр. Японското?
Да вземем крайната проява на борбата за привържени¬ци - войната. За да убеди привържениците си да разпалят конфликт, махалото изтъква аргументи, съответстващи на конкретната историческа епоха. Най-примитивният метод, използван в миналото, е просто да се заповяда да отнемеш от другите онова, което им принадлежи. Но тъй като обществото се цивилизова, аргументите стават по-рафини¬рани. Една нация се обявява за висша, а другите - за нисши. Благовидният предлог е да се издигнат тези недоразви¬ти народи на по-висока степен, а ако се съпротивяват, да се приложи сила. АМЕРИКА?
На ниво материална реализация често наблюдаваме подобни картинки на взаимодействие. Например махалото на политическа партия провежда агитация, улавя на въди¬цата си привърженик и го подхранва с малко енергия във вид на чувство за правота, за удовлетворение, достойнство. Привърженикът мисли, че има контрол върху ситуацията -той може да избира. Но всъщност него са го избрали, той е под контрол.
Външно изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля. Но тази воля изкуствено и незабе¬лязано му е натрапена от махалото. Привърженикът попа¬да в информационното му поле, общува с нему подобните на „горещи" теми, влиза в енергийна връзка и по този на¬чин фиксира честотата си. Сетне неговите очаквания могат да бъдат излъгани, появяват се мисли срещу бившия кумир и честотата на излъчване се изплъзва от капана. Силата на примката варира в зависимост от могъществото на маха¬лото. В едни случаи на подобен еретик просто му позволя¬ват да си отиде, а в други го лишават от свобода или дори от живота му. Обсебването на честотата можем да илюстрираме със следния нагледен пример. Тананикате си някаква мелодийка, но в същия момент чувате друга музика. И щом вече сте чули другата мелодия, ви е много трудно да продължите да си тананикате предишния мотив.
Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психи¬ка използват махалата. Те се изхитряват да получават енер¬гия не само от привържениците, а и от върлите си против¬ници. Навярно вече се досещате как. - Генадко и политическата действителност? Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица при¬чини.
Но какво всъщност става?
Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мис¬лена енергия на честотата на това махало. Защото на маха¬лото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчва¬нето да е в резонанс с неговата.
И така, главната задача на махалото е да настъпи чове¬ка по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено пре¬обладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Са¬мите средства за масова информация са махала и са подчи¬нени на други, още по-могъщи. За пред света целта е сво¬бодният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.
Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реаги¬рате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нор¬мална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което ма¬халото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в за¬обикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава.
Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енергия.
Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата често¬та. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.
Обикновено хората реагират стандартно на негативните външни дразнители. Негативните новини предизвик¬ват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например навикът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да от¬говаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави ста¬рите грешки. - Ана - Разхождайки се в дъжда - не му се дразниш Генадий се дразни на БГ таксиджията
За начините на освобождаване ще говорим по-нататък. Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек ви¬наги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е за¬почнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан. Генадий се интересува от политиката и иска да се бори за справедливост
Да изхвърлиш нещо от живота си не означава да го избягваш, а да го игнорираш.Да го избягваш значи да го допуснеш в живота си, но активно да се мъчиш да се отървеш от него. А да го игнорираш - това е изобщо да не реагираш и следователно то да липсва в живота ти.
Ако някой ви досажда, изпробвайте върху него модела на деструктивното махало - сигурно ще му дойде по мярка. Щом не успеете да затворите устата на „лепката", тогава просто не отговаряйте на провокациите му, игнорирайте го. Той не ще ви остави на спокойствие, докато не преста¬нете да му давате енергия. Вие можете да му я давате както пряко, като влезете в пререкание с него, така и косвено, мълчаливо ненавиждайки го. Да престанете да му давате енергия, значи да не мислите изобщо за него, да го изхвърли¬те от ума си. Просто си кажете: „Да върви по дяволите!" -и той ще изчезне от живота ви.
Често обаче се случва така, че не можем просто да иг¬норираме махалото. Например началникът ви вика, за да ви трие сол на главата. Да му откажете или да се защитава¬те, означава да изгубите енергия, тъй като и едното, и дру¬гото е борба с махалото. В такъв случай се престорете, че влизате в играта му. Главното е да осъзнавате, че влизате в играта само за вид. - Не взимай работата и кариерата толкова на сериозно, както например Ген.
Представете си, че някакъв здравеняк замахва срещу вас с тояга да ви удари с всичка сила. Вие нямате нищо против, не се защитавате и не нападате. Просто спокойно отстъпвате встрани и здравенякът заедно с тоягата полита в празното пространство. Това означава, че махалото не може да ви улови на въдицата си и се проваля.
Същият принцип е в основата на източното бойно из¬куство айкидо. Там буквално става следното. Хващаш на¬падателя под ръка, тръгваш заедно с него, сякаш го изпра¬щаш, а сетне леко го пускаш да отлети в посоката, накъде¬то е била насочена енергията му. Цялата тайна е, че отбра¬няващият се няма нищо против нападението. Той се съгла¬сява с линията на нападателя, върви заедно с него известно време, после го пуска. Енергията на нападателя отлита в пустотата, защото ако отбраняващият се е „празен", няма за какво да се захванеш в него.
Техниката се състои в това, че вие отговаряте със съгласие на началното нападение на махалото, а сетне диплома¬тично отстъпвате или лекичко насочвате движението в нуж¬ната ви посока.
Например възбуденият началник иска да ви натовари с работа и енергично настоява да я изпълните точно както той смята.
Вие знаете, че тя трябва да се извърши по друг начин или изобщо не смятате това за свое задължение. Ако започнете да възразявате, да спорите и да се защитавате, той строго ще ви заповяда да изпълнявате. Защото е взел решение, а вие му се противопоставяте.
Направете обратното. Изслушайте го внимателно, съгласете се с всичко, оставете първият импулс „да изтече". А сетне спокойно започнете да обсъждате с него подробностите от работата. В този момент сте приели енергията му и излъчвате на неговата честота. Като не срещне съпротива, неговият импулс след известно време заглъхва. Не му казвайте, че по-добре знаете как да се свърши тази работа, не му отказвайте и не спорете. Просто се посъветвайте с него как бихте могли да я изпълни¬те по-бързо и по-добре или може би друг служител ще я направи по-качествено.
Вие се люлеете заедно с махалото, но го правите съзна¬телно, без да участвате в играта, сякаш я наблюдавате отстрани. То се люлее, навлязло дълбоко в играта. Това е неговата игра — то взема решение, а с него се съгласяват и се съветват. Ще видите, че насочената преди към вас енер¬гия ще отмине в друга посока - към друго решение или друг изпълнител. И така, лично за вас махалото ще се провали.
Освободили се от влиянието на деструктивните маха¬ла, вече можете да се сдобиете със свобода. Но свободата без цел е висящо състояние. Ако сте се увлекли да прова¬ляте и да спирате заобикалящите ви махала, рискувате да се окажете във вакуум. Предишните конфликти някъде са изчезнали, измъчващите ви грижи отстъпват, все по-рядко се случват неуредици, тревогата и безпокойството тихо се стопяват. Всичко става незабелязано, сякаш бурята бавно утихва.
Скоро обаче ще откриете, че всичко си има и обратна страна. Преди сте били в центъра на събитията, а сега те ви подминават. За околните преставате да имате предиш¬ното значение и те все по-малко ви обръщат внимание. Гри¬жите ви намаляват, но и нови желания не се появяват. На¬тискът на външния свят отслабва, само че това не ви носи полза. Проблемите ви стават по-малко, но и нови постижения нямате.
Какво става?
Работата е там, че цялата среда на съществуване на човека е изградена върху махала, ето защо, ако напълно се изолира от тях, самият той ще се окаже в пустиня. Висящото състояние не е много по-добро от зависимостта от махалото. Май.2008 - аз във висящо състояние? Например презадоволените деца се измъчват, защото „няма какво повече да искат". И самите те се мъчат, и изтормозват околните с капризите си. Човек е устроен така, че винаги му е необходимо да се стреми към нещо.
Свободата представлява независимост от чуждите ма¬хала. Но съществуват и такива, които ще са полезни имен¬но на вас. Това са вашите махала. С други думи, необхо¬димо е да разпознавате натрапените цели, в тичане след които вие все повече се отдалечавате от щастливия си жи¬вот. Задачата е, оставайки свободни, да си изберете такава жизнена линия, на която ви очакват истински успех и лич¬но щастие.
Махалата не са абсолютно зло за човека, ако той дейст¬ва осъзнато. Той не може да се освободи напълно от тях. Въпросът е само как да не се поддава на тяхното влияние, а съзнателно да ги използва в свой интерес. Транссърфингът предлага конкретни методи как да се направи това. Не е възможно човек да се освободи напълно от влиянието на махалата, пък и не е нужно. Напротив, именно те в крайна сметка превръщат мечтата му в реалност.
Въпросът може да се постави и по друг начин: същест¬вуват ли енергийни структури, които не се нуждаят от ва¬шата енергия? Излиза, че съществуват. Една от тях е вълна¬та на успехи или благоприятното стечение на обстоятел¬ствата лично за вас. Всеки човек си има свои вълни на ус¬пехи. Понякога се случва да успеете в нещо, а сетне следва поредица от други приятни преживявания. Сякаш е настъ¬пил бял период в живота ви. Подобна поредица не се случ¬ва често, а задължително само ако първият успех ви е за¬радвал и ви е създал приповдигнато настроение. Оги окрилен от УСА си взима изпита без да учи
Ето още един пример. Търговците на пазара понякога използват своеобразен магически ритуал - потъркват с банкнота стоката си. Разбира се, само по себе си това дей¬ствие няма никаква сила, ето защо всъщност няма и никак¬ва магия. Ако обаче търговецът вярва в силата на ритуала, той му помага да се настрои на честотата на линията за успешна търговия. Настройването става на подсъзнателно равнище. С ума си човек осъзнава само външната страна -ритуалът работи по някакъв необясним начин. И той дей¬ствително работи, но само като театрален реквизит. А глав¬на роля играе мислената енергия на актьора.
За различните професии в различни ситуации същест¬вуват множество подобни „магически" ритуали. Хората вярват в тях и успешно ги прилагат, за да се настроят на честотата на успешната жизнена линия и да оседлаят вълна¬та на успехи. По принцип няма значение в какво ще вярват - в магическите свойства на ритуала или в настройването на честотата на линиите. Както и сами разбирате, важен е само практическият резултат.
Излишният потенциал се създава от мислената енергия тогава, когато на някакъв обект се придава твърде голямо значение.Изместването на оценката, изкривяваща действител¬ността, има две насоки: на обекта се придават или излишни отрицателни, или излишни положителни качества. Но са¬мата грешка в преценяването не играе никаква роля. Още веднъж обърнете внимание - изместването на оценката поражда излишен потенциал само в случай че тя има голя¬мо значение. Единствено значението й конкретно за вас дава на оценката вашата енергия.
Излишните потенциали са невидими и неосезаеми, но играят значителна, и то коварна роля в човешкия живот. Действията на равновесните сили за отстраняване на тези потенциали пораждат огромната част от проблемите. Ко¬варството е там, че човек често получава диаметрално про¬тивоположен резултат от очакваното. Като изобщо не раз¬бира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на подлостта". Вече засегнахме този въпрос, когато обсъждахме защо получаваме онова, което активно не искаме. От следващия при¬мер ще видим как ни се изплъзва желаното.
Съществува погрешното мнение, че ако се посветиш изцяло на работата си, ще постигнеш изключителни резул¬тати. От гледна точка на равновесието е очевидно, че „да потънеш в работата си", значи да поставиш на едното блю¬до на везните работата си, а на другото - всичко останало. Равновесието се нарушава и последиците няма да закъсне¬ят. Резултатът ще е обратен на очакваното.
Ако за вас да работите повече означава да получавате повече пари или да повишите квалификацията си, разбира се, е необходимо да положите известни усилия и няма да последва нищо страшно. Но във всичко трябва да има мяр¬ка. Ако чувствате, че се преуморявате, че работата е стана¬ла мъчение за вас, необходимо е да намалите темпото или изобщо да я смените. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.
Да видим как става това. Освен работата вие имате оп¬ределена ценностна система - дом, семейство, развлече¬ния, свободно време и т.н. Ако сте противопоставили всич¬ко това на работата си, значи сте създали на нейно място много силен потенциал. Всичко в природата се стреми към равновесие, следователно независимо от вашата воля ще възникнат сили, които ще действат за намаляване на из¬лишния потенциал. И то ще го правят по най-различен на¬чин.
Например ще се разболеете и тогава няма да става и дума за някакви приходи. Можете да изпаднете в депресия - нали се принуждавате да вършите неща, които са ви в тежест! Разумът ви казва: „Давай, трябва да печелиш пари!" А душата (подсъзнанието) се чуди: „Нима за това съм до¬шла на този свят, да страдам и да се мъча? За какво ми е всичко това?" В крайна сметка ще получите хронична умо¬ра, при която за никаква производителност не може и дума да става. Ще имате чувството, сякаш се мъчите като гре¬шен дявол, а полза никаква.
Същевременно можете да забележите как други хора постигат повече, като хабят много по-малко усилия. Изли¬за, че след достигането на определена степен значението, което придавате на своята работа, зацикля. Колкото по-го¬ляма тежест има за вас работата, толкова повече проблеми ще възникват. Ще ви се струва, че това е нормално, тъй да се каже, в процеса на работата е така. А всъщност те ще са значително по-малко, ако свалите летвата.
Изводът е един: нужно е съзнателно да преразгледате отношението си към работата, за да отстраните излишния потенциал. Непременно трябва да имате свободно време, през което ще се занимавате с нещо, което ви харесва извън работата.
Който не умее да си почива, не умее и да работи. Сашо, Гената?
Например романтичен и мечтателен юноша рисува във въображението си своята възлюбена като чист ангел. А всъщност се оказва, че тя е много земна, обича да се весели и съвсем не е склонна да споделя мечтите на влюбения юноша. Във всеки случай, когато човек си създава кумир и го възкачва на пиедестал, рано или късно митовете се раз¬венчават. Аз плюс Дино?
Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е само-достатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости, недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта - във високомерие. Резултатът от действието на равновесните сили пак ще бъде перване по носа. Гената?
Чувството за превъзходство или непълноценност е отношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качествата си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходство няма да ви донесе нищо, освен неприязънта на околните. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това винаги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Действието на равновесните сили в този случай ще се прояви като перване по носа.
Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно.
Така мухата се мъчи да излезе през стъклото, без да забелязва, че има отворен прозорец.
Когато човек се стреми да обяви на света своето значение, енергията му се изразходва за поддържане на изкуствено създадения излишен потенциал. Напротив, само-усъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал.
Сигурно ви се струва, че изразходваната за съпоставяне енергия е нищожно количество. А всъщност тя стига в излишък за поддържане на достатъчно силен потенциал.
Главна роля тук играе намерението да се насочи енергията в една или друга посока. Ако човек има за цел да придобие достойнства, намерението му го тласка напред. Но в случай че целта му е да демонстрира пред света качествата си, той буксува на място, тъй като създава нееднородност в енергийното поле.
Светът ще бъде „потресен" от блестящите му качества и равновесните сили ще се задействат. Те нямат голям избор: или ще съживят потъмнелите краски на околния свят, или ще угасят блясъка на неуместната звезда. Естествено първият вариант е много трудоемък. Остава вторият. Равновесните сили имат предостатъчно начини да го извършат. Не е задължително да лишат честолюбеца от качествата му. Достатъчно е да му поднесат каквато и да е досадна неприятност, за да му смачкат фасона.
От друга страна, необходимо е да прогонвате всички мисли, че сте в състояние да контролирате околния свят. Независимо от положението ви върху социалната стълбица с такава позиция непременно ще изгубите. Опитите да се промени околният свят нарушават равновесието. Активната намеса в устройството на света в една или друга степен засяга интересите на множество хора. Транссърфингът позволява да се избере съдба, без при това да се засягат ничии интереси. Това е много по-ефикасно, отколкото да се действа безогледно, преодолявайки препятствията.
На срамежливите ще дам един съвет: пазете това свое качество като съкровище! Повярвайте ми, свенливостта притежава скрито обаяние. Когато се откажете от борбата със своята срамежливост, тя ще престане да изглежда недодялана и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас.
Например в групата от юноши лидер става онзи, който живее според своето кредо. Водачът затова е станал такъв, защото сам се е освободил от задължението да се съветва с другите как да постъпва. Не му е необходимо да подражава някому, той просто сам си е дал достойна преценка, знае какво да прави, пред никого не угодничи, не се опитва никому нищо да доказва. По този начин е свободен от излишни потенциали и получава заслужено предимство.
Във всички групи лидери стават онези, които живеят според своето кредо. Щом човек се е отървал от товара на излишните потенциали, няма какво да доказва - той е свободен вътрешно и има повече енергия. Тези негови предимства пред останалите членове на групата го правят лидер.
Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена линия, където няма и помен от желаното. "еХ би било хубаво да..."
Sonntag, 27. April 2008
Монаха Понгса, живеещ в Чианг Май, посетен от БГ травълър
Съвременното общество е доста неприятно. Кара те да правиш неща, които не искаш да правиш. Робува на традиции и стереотипи. В Тайланд не е позволено да посочваш предмети с крака си. Било грешно. Но това е само едно схващане. При вас европейците, това не е лошо. Значи ние тук робуваме на някаквва традиция. Вие също робувате на вашите си традиции.
Когато човек, трябва да отиде на работа, той трябва да стане рано и като стигне там да е учтив с началника си. Защото от там ти идва и заплатата. Но защо да го правя. Един ден се запитах защо правя неща които не ми харесват.
Сега мога да ставам когато си поискам. Не е нужно да поздравявам шефа си или да ходя на коктейли, на които не искам да ходя.
Аз не мога да променя цялото общество, но мога да се вгледам в себе си и да се променя сам. Ако обществото не ме притиска със своите традиции, то тогава, мога да бъда аз самия.
За какво празнуват хората? За какво дават коктейли? Те го правят за да отбележат някакъв свой успех. Да покажа на останалите този успех. Да изградят лицето си пред обществото. Ако бъдат уволнени, ще поискат да скрият това лице от срам, никой да не го вижда, все едно е станало кой знае какво. Хората работят и си купуват скъпи неща за да се покажат пред останалите. Да подхтанят ЕГОТО си. Те живеят за егото си. Цял живот работят и печелят и искат още и още и за какво? За егото си.
Аз се огледах и видях, че съм на 60 и животът е отминал, а аз не познавам себе си дори и продължавам, да робувам на обществото, да се съобразявам с него, да печеля, за да се сравнявам с останалите, да харча пари за материални неща, от който тялото ми и цялото ми съществуване реално нямат нужда.
Запитах се, какво ще стане с тези пари като умра. Има ли смисъл от тях. Не няма. За какво да работя, като е безмислено, за да съм успял в очите на другите ли? Но аз щастлив ли съм от този факт? Не.
Видях, че имам достатъчно спестявания, до края на живота ми да живея нормално. Отридох при шефа ми и му казах, че не ми се работи повече, не искам заплата и не искам този пост. Те не можеха да повярват, че ще напусна това място. Заселих се тук в овощната градина и посадих над 150 бананови дръвчетам малко манго, помела и папая.
Преди трябваше да стана и заради работата си да прочета 3 вестника, да гледам 2 емисии новини по телевизията и постоянно да ходя по срещи с хора, които не харесвам.
Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка?
Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. И защо?
Днес дори ходя бос и живея без електричество. Кой се нуждае от електричество. Ума или тялото?
Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.
Мозъка постоянно се притеснява за нещо. За какво? За бъдещи или минали проблеми?
Миналото вече е зад нас и е непоправимо, ние живеем сега, а бъдещето го няма. Трябва да живеем сега в този момент.
През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?
Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?
Днес в спорта трябва да си първи. Защо. Защо винаги трябва да си първи и да се доказваш пред останалите. Не е ли целта да правиш нешо здравословно. Какво ще донесе на тялото и здравето ти победата? Самото общество те превръща в хищник и те кара да си първи. Но защо. Да имаш повече неща. Да те уважават повече? И как пряко тялото ти се чувста по-добре от това. Колко по-здравословно живееш? По-дълго ли ще живееш?
Парите са един инстинкт наложен от традициите.
Не си ли забелязвал, че хората се оплакват от всичко, но най-вече от неща, които не могат да променят.
Това са само фрагменти от нашите разговори през които основната це, бе Понгса да ми обясни, че тялото и мозъка трябва да вървят ръка за ръка и когато мозъка се успокои и спре да работи по други проблеми, успокои се, тогава, животът на човек ще е много по-лесен.
Когато човек, трябва да отиде на работа, той трябва да стане рано и като стигне там да е учтив с началника си. Защото от там ти идва и заплатата. Но защо да го правя. Един ден се запитах защо правя неща които не ми харесват.
Сега мога да ставам когато си поискам. Не е нужно да поздравявам шефа си или да ходя на коктейли, на които не искам да ходя.
Аз не мога да променя цялото общество, но мога да се вгледам в себе си и да се променя сам. Ако обществото не ме притиска със своите традиции, то тогава, мога да бъда аз самия.
За какво празнуват хората? За какво дават коктейли? Те го правят за да отбележат някакъв свой успех. Да покажа на останалите този успех. Да изградят лицето си пред обществото. Ако бъдат уволнени, ще поискат да скрият това лице от срам, никой да не го вижда, все едно е станало кой знае какво. Хората работят и си купуват скъпи неща за да се покажат пред останалите. Да подхтанят ЕГОТО си. Те живеят за егото си. Цял живот работят и печелят и искат още и още и за какво? За егото си.
Аз се огледах и видях, че съм на 60 и животът е отминал, а аз не познавам себе си дори и продължавам, да робувам на обществото, да се съобразявам с него, да печеля, за да се сравнявам с останалите, да харча пари за материални неща, от който тялото ми и цялото ми съществуване реално нямат нужда.
Запитах се, какво ще стане с тези пари като умра. Има ли смисъл от тях. Не няма. За какво да работя, като е безмислено, за да съм успял в очите на другите ли? Но аз щастлив ли съм от този факт? Не.
Видях, че имам достатъчно спестявания, до края на живота ми да живея нормално. Отридох при шефа ми и му казах, че не ми се работи повече, не искам заплата и не искам този пост. Те не можеха да повярват, че ще напусна това място. Заселих се тук в овощната градина и посадих над 150 бананови дръвчетам малко манго, помела и папая.
Преди трябваше да стана и заради работата си да прочета 3 вестника, да гледам 2 емисии новини по телевизията и постоянно да ходя по срещи с хора, които не харесвам.
Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка?
Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. И защо?
Днес дори ходя бос и живея без електричество. Кой се нуждае от електричество. Ума или тялото?
Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.
Мозъка постоянно се притеснява за нещо. За какво? За бъдещи или минали проблеми?
Миналото вече е зад нас и е непоправимо, ние живеем сега, а бъдещето го няма. Трябва да живеем сега в този момент.
През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?
Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?
Днес в спорта трябва да си първи. Защо. Защо винаги трябва да си първи и да се доказваш пред останалите. Не е ли целта да правиш нешо здравословно. Какво ще донесе на тялото и здравето ти победата? Самото общество те превръща в хищник и те кара да си първи. Но защо. Да имаш повече неща. Да те уважават повече? И как пряко тялото ти се чувста по-добре от това. Колко по-здравословно живееш? По-дълго ли ще живееш?
Парите са един инстинкт наложен от традициите.
Не си ли забелязвал, че хората се оплакват от всичко, но най-вече от неща, които не могат да променят.
Това са само фрагменти от нашите разговори през които основната це, бе Понгса да ми обясни, че тялото и мозъка трябва да вървят ръка за ръка и когато мозъка се успокои и спре да работи по други проблеми, успокои се, тогава, животът на човек ще е много по-лесен.
Samstag, 19. April 2008
Как най-ефикасно да подобрим своите познания и умения
Преди всичко е нужно да имаш желанието за самоусъвършенстване. Изследователски дух. След това волята и упоритостта да не се отказваш в процеса на събирането на познания. И така бъдете любопитни. Задавайте въпроси и търсете отговорите. Проучвайте различни мнения. Не се страхувайте да чуете различни гледни точки. Уважавайте чуждите мнения. И знаете ли докато търсите и докато проучвате ще откриете своето собствено мнение. По този начин ще станете личност, която притежава собствено мнение. Ще придобиете самоувереност в разговорите с останалите. Дори може да станете авторитет в някои области и другите да ви се възхищават за познанията, които имате. И така ето някои от начините за увеличаване на умствения багаж:
- четете – книги, списания, вестници. Четете художествена литература. Запознайте се с творчеството на големите класически писатели. Четете различни жанрове и открийте това, което ви допада. Четете енциклопедии. В тях са концентрирани и достъпно изнесени множество данни от различни сфери на науката и общата култура. Ако пък се интересувате повече от някои области на науката съсредоточете вниманието си изключително върху тях. Запишете се в университет или на някакъв курс за да повишите квалификацията си. Списанията ще ви дадат представа за модните тенденции в обличането, храненето, ще получите информация за нови филмови заглавия, музикални албуми и мн. др. Вестници дават представа за някои реални събития, които се случват с днешна дата. Научете чужд език – английски, немски, френски, испански. Преровете се из старите учебници от началното и средното ви образование, няма да повярвате колко интересни неща може да си припомните оттам. И така четете, хем е забавно, хем се образовате.
- гледайте телевизия. Ако искате да знаете повече за света гледайте научно-популярни и документални филми. В нашия информационен век човек има достъп до страхотни тв канали като Дискавъри, Анимал Планет, Нешенъл Джиографик, Реалити тв, които ти разказват нагледно за научните постижения, историческите събития, медицинските чудеса, света на дивата природа, границите на човешките възможности и т.н. Гледайте повече холивудски филми. Преди всичко да са филми за реалността(драмите). Пуснете си НВО. Всеки месец дават над 100 филма, 30 от които се излъчват за първи път.
- В световната мрежа интернет може да се намери информация за всичко. Ето къде поговорката “Търси и ще намериш” важи в пълна сила :) А новите познанства чрез чатовете и кореспонденцията чрез мейл ви обогатяват страшно много.
- Най-добрия учител си остава живота. Ежедневието с всичките му проблеми. Взаимоотношенията ни с нашите близки, приятели и познати. Желанието ни да ги запазим, да ги възкресим или да си създадем нови такива. Това е голям стимул да съберем повечко знания. Сблъсъка с проблемите пробужда нашата изобретателност и находчивост. Колкото по-рано в живота си се сблъскаш с трудности, толкова по-рано се научаваш да се справяш с тях. Не един философ е казал, че хора, които са мислили над двата фундаментални човешки въпроса – смъртта и самотата са уникални. А когато за себе си успееш да намериш задоволителен отговор на тези въпроси придобиваш невероятна сила и смелост.
- Изяснете вярата си в Бога. Открийте своя Бог. Намерете в какво да вярвате. Така ще си набавите един от най-големите стимули – надеждата. А и ако сте упорити може да откриете смисъла на любовта.
- придобивайте умения, научете се да заваряте, да запоявате, да си служите с различни инструменти(примерно бормашина, флекс, мотокултиватор и мн. др.), да боядисвате, да поправяте разни домакински уреди. Проучете техническите тайни из вашия дом – електрическата инсталация(тука внимавайте ей ), водопровода, телевизионната антена, архитектурния план на сградата и какво ли още не. Научете се да боравите с компютър, ще откриете освен това и много забавления между другото. Карайте велосипед. Научете се да плувате. Изобщо спортувайте – футбол, баскетбол, волейбол. Научете се да играете шах(дори може да задобреете). Овладейте игрите на карти – белот, сантасе, бридж, покер и др. Изкарайте си книжка и станете добър шофъор на автомобил, на мотоциклет, защо не и на самолет :) Научете се да поправяте своята кола. Постепенно ще забележите, че от вас е станал един много чевръст човек, който буквално може всичко :)
- Засилите връзката си с природата. Ако имате градинка научете се как да я обработвате. Засейте си нещо, отгледайте го и а след това може и да почерпите :) Пътувайте, опознайте България, Европа, света даже. Ходете на походи в планината, нощувайте на палатка, изкачете някой планински връх и направете снимки. Обичате ли морето. Сигурен съм че “да”. Научете се да плувате, да карате сърф, да се гмуркате и т.н.
- Създайте си семейство. Отглеждането на децата е може би един от най-прекрасните начини да научите много нови неща, докато учите самите деца. Прекарвайте колкото се може повече време с децата си. Покажете им своите умения. Направете ги съпричастни към това, което ви вълнува. Когато давате нещо на друг човек, все едно го давате на себе си. Направете приятели от своите деца. Обичайте ги и ги уважавайте независимо от техните наклонности.
- Открийте любовта. Намерете си човек, който да обичате. С него да споделяте мъка и радост. Да минавате заедно през трудности и несгоди. Да се разбирате преди всичко.
- И няма значение дали сте мъже или жени бъдете активна страна. Не чакайте, а действайте. Грабете от живота с пълни ръце. Но и уважавайте другите. Не се срамувайте, не се туткайте, за да не изпуснете мига на своето щастие.
Това са някои от начините да повишите своите познания и да направите живота си по-цветен, да го изпълните със съдържание и преди всичко да се забавлявате добре. Надявам се да се възползвате ;)
- четете – книги, списания, вестници. Четете художествена литература. Запознайте се с творчеството на големите класически писатели. Четете различни жанрове и открийте това, което ви допада. Четете енциклопедии. В тях са концентрирани и достъпно изнесени множество данни от различни сфери на науката и общата култура. Ако пък се интересувате повече от някои области на науката съсредоточете вниманието си изключително върху тях. Запишете се в университет или на някакъв курс за да повишите квалификацията си. Списанията ще ви дадат представа за модните тенденции в обличането, храненето, ще получите информация за нови филмови заглавия, музикални албуми и мн. др. Вестници дават представа за някои реални събития, които се случват с днешна дата. Научете чужд език – английски, немски, френски, испански. Преровете се из старите учебници от началното и средното ви образование, няма да повярвате колко интересни неща може да си припомните оттам. И така четете, хем е забавно, хем се образовате.
- гледайте телевизия. Ако искате да знаете повече за света гледайте научно-популярни и документални филми. В нашия информационен век човек има достъп до страхотни тв канали като Дискавъри, Анимал Планет, Нешенъл Джиографик, Реалити тв, които ти разказват нагледно за научните постижения, историческите събития, медицинските чудеса, света на дивата природа, границите на човешките възможности и т.н. Гледайте повече холивудски филми. Преди всичко да са филми за реалността(драмите). Пуснете си НВО. Всеки месец дават над 100 филма, 30 от които се излъчват за първи път.
- В световната мрежа интернет може да се намери информация за всичко. Ето къде поговорката “Търси и ще намериш” важи в пълна сила :) А новите познанства чрез чатовете и кореспонденцията чрез мейл ви обогатяват страшно много.
- Най-добрия учител си остава живота. Ежедневието с всичките му проблеми. Взаимоотношенията ни с нашите близки, приятели и познати. Желанието ни да ги запазим, да ги възкресим или да си създадем нови такива. Това е голям стимул да съберем повечко знания. Сблъсъка с проблемите пробужда нашата изобретателност и находчивост. Колкото по-рано в живота си се сблъскаш с трудности, толкова по-рано се научаваш да се справяш с тях. Не един философ е казал, че хора, които са мислили над двата фундаментални човешки въпроса – смъртта и самотата са уникални. А когато за себе си успееш да намериш задоволителен отговор на тези въпроси придобиваш невероятна сила и смелост.
- Изяснете вярата си в Бога. Открийте своя Бог. Намерете в какво да вярвате. Така ще си набавите един от най-големите стимули – надеждата. А и ако сте упорити може да откриете смисъла на любовта.
- придобивайте умения, научете се да заваряте, да запоявате, да си служите с различни инструменти(примерно бормашина, флекс, мотокултиватор и мн. др.), да боядисвате, да поправяте разни домакински уреди. Проучете техническите тайни из вашия дом – електрическата инсталация(тука внимавайте ей ), водопровода, телевизионната антена, архитектурния план на сградата и какво ли още не. Научете се да боравите с компютър, ще откриете освен това и много забавления между другото. Карайте велосипед. Научете се да плувате. Изобщо спортувайте – футбол, баскетбол, волейбол. Научете се да играете шах(дори може да задобреете). Овладейте игрите на карти – белот, сантасе, бридж, покер и др. Изкарайте си книжка и станете добър шофъор на автомобил, на мотоциклет, защо не и на самолет :) Научете се да поправяте своята кола. Постепенно ще забележите, че от вас е станал един много чевръст човек, който буквално може всичко :)
- Засилите връзката си с природата. Ако имате градинка научете се как да я обработвате. Засейте си нещо, отгледайте го и а след това може и да почерпите :) Пътувайте, опознайте България, Европа, света даже. Ходете на походи в планината, нощувайте на палатка, изкачете някой планински връх и направете снимки. Обичате ли морето. Сигурен съм че “да”. Научете се да плувате, да карате сърф, да се гмуркате и т.н.
- Създайте си семейство. Отглеждането на децата е може би един от най-прекрасните начини да научите много нови неща, докато учите самите деца. Прекарвайте колкото се може повече време с децата си. Покажете им своите умения. Направете ги съпричастни към това, което ви вълнува. Когато давате нещо на друг човек, все едно го давате на себе си. Направете приятели от своите деца. Обичайте ги и ги уважавайте независимо от техните наклонности.
- Открийте любовта. Намерете си човек, който да обичате. С него да споделяте мъка и радост. Да минавате заедно през трудности и несгоди. Да се разбирате преди всичко.
- И няма значение дали сте мъже или жени бъдете активна страна. Не чакайте, а действайте. Грабете от живота с пълни ръце. Но и уважавайте другите. Не се срамувайте, не се туткайте, за да не изпуснете мига на своето щастие.
Това са някои от начините да повишите своите познания и да направите живота си по-цветен, да го изпълните със съдържание и преди всичко да се забавлявате добре. Надявам се да се възползвате ;)
Montag, 7. April 2008
Изкуството да бъдеш Erich Fromm
Първото условие за постигането на нещо повече от посредствен успех във всяка област, включително и в изкуството да живееш, е да желаеш нещо.
Да желаеш едно нещо, предполага да си взел решение, да си се посветил на някаква цел. Това означава, че цялата ти личност се е насочила и се е посветила на делото, че цялата ти енергия тече в посока на набелязаната цел.
Там, където енергията се раздвоява, целта не само се преследва с понижена енергия, но и раздвояването я отслабва още повече и в двете посоки поради непрекъснатите конфликти, които възникват. Натрапливата невроза е подходящ пример за това. Желанието на даден човек, който се колебае дали трябва да направи едно нещо или точно противоположното, чието поведение по отношение на най-важните хора в живота му е двусмислено, може да се окаже напълно парализиран при вземането на каквито и да било решения, а в крайна сметка и в действията си. В "нормалния" случай, когато целите не са диаметрално противоположни, се похабява по-малко количество енергия; въпреки всичко, вероятността да се достигне целта в голяма степен намалява. В действителност няма значение каква е целта - материална или духовна, нравствена или безнравствена. Обирачът на банки трябва да иска едно нещо по същия начин, както ученият или цигуларят, ако приемем, че те искат да вършат онова, което вършат по перфектен начин, с разбиране. Липсата на ентусиазъм, раздвоеността, ще доведат единия до затвора, докато другите ще станат съответно непродуктивен и отегчен гимназиален учител и член на второразряден оркестър. Разбира се, ако човек поддържа сам о любителски статус, нещата ще бъдат различни: крадецът навярно ще си навлече неприятности, ученият би се чувствал безсилен и разстроен, докато любителят цигулар истински ще се наслаждава на дейността си заради нейната вътрешна стойност, при положение че не очаква да достигне виртуозност.
От пръв поглед се забелязва колко често хората имат несъвместими и противоречиви цели. Отчасти те произтичат от раздвоението в нашето общество, което отрежда на членовете си противоположни нормативни системи: на християнското милосърдие и алтруизъм и на буржоазното безразличие и егоизъм. Докато в практиката нормата на егоизма е повсевместно възприета, малцина си остават повлияни от старите нравствени норми, но не достатъчно силно, че да променят начина си на живот.
В съвременното индустриално общество възможностите за съвършено правене на нещата са значително ограничени. И наистина, ако работникът на безкрайната поточна линия, чиновникът, попълващ документи, уличният метач или продавачът на марки зад пощенското гише се опитат да правят това от цялото си сърце, последователно, има опасност да загубят разсъдъка си. Затова те се опитват да се откъснат доколкото могат от тази работа и да ангажират ума си с други мисли, мечти или просто да не мислят за нищо. Но все още някои занимания позволяват постигането на съвършенство. Ще спомена само някои: на учения, на лекаря, на артиста, дори на секретарката, която има интересна работа, или на медицинската сестра, на шофьора на автобус, на редактора, на пилота, дори на зидаря. Увеличаването на механизацията и превръщането на труда в рутинен въпреки всичко ще стеснява броя на тези възможности все повече и повече.
По начало дори ръчната и чиновническата работа нямат нужда да бъдат автоматизирани и рутинизирани. Както показват неотдавнашни изследвания, човек винаги може да намали монотонността на работата и да създаде възможност за известен интерес и умение, да прекрати процеса на тясната специализация и да промени начина на производство по такъв път, че работникът да избира сам как да работи и да престане да бъде ограничаван в повторението на едно или две механични действия. Но при всеки вид индустриална производствена дейност съществуват ограничения по отношение на степента, до която работата позволява развитието на интерес и стремеж към усъвършенстване.
Темата придобива нови измерения, когато престанем да говорим за техническата страна на трудовата дейност и засегнем нейния социален аспект. Това е още по-очевидно днес, когато почти всеки вид труд е групов - от труда в автомобилния завод до този в изследователския институт. Всек и се оказва уловен в мрежата на междуличностните отношения по различни начини и в различна степен. Социалното обкръжение, в което живея, е част от собствения ми живот; то ми въздейства както и аз му въздействам. Ако обикновените работници и специалистите в промишленото предприятие или сестрите и чиновниците в болницата, можеха да престанат да се чувстват "наети" и участваха в ръководството на съответната институция и градяха своя общност, всички заедно, щяха успешно да изпълнят задачата, за да усъвършенстват производствения процес и микроклимата чрез рационализиране на организацията и подобряване на човешките взаимоотношения. При така продуктивно организиран работен процес всеки би усъвършенствал и собствения си начин на живот.
Независимо от конкретната професионална сфера като социална организация, оптималната организация на обществото като цяло дава на всеки възможността да внася своя всеотдаен принос. Въпреки че, за да се осъществи това, ще трябва обществото и неговия политически гарант - държавата, да престанат да стоят над и против гражданина, а да се превърнат в продукт на неговите усилия. При сегашната степен на отчуждение, това е до голяма степен невъзможно. В едно хуманно общество, освен собствения живот на човека, самото общество се превръща в първостепенен факт за него, като целите и на двамата съвпадат.
"
Да желаеш едно нещо, предполага да си взел решение, да си се посветил на някаква цел. Това означава, че цялата ти личност се е насочила и се е посветила на делото, че цялата ти енергия тече в посока на набелязаната цел.
Там, където енергията се раздвоява, целта не само се преследва с понижена енергия, но и раздвояването я отслабва още повече и в двете посоки поради непрекъснатите конфликти, които възникват. Натрапливата невроза е подходящ пример за това. Желанието на даден човек, който се колебае дали трябва да направи едно нещо или точно противоположното, чието поведение по отношение на най-важните хора в живота му е двусмислено, може да се окаже напълно парализиран при вземането на каквито и да било решения, а в крайна сметка и в действията си. В "нормалния" случай, когато целите не са диаметрално противоположни, се похабява по-малко количество енергия; въпреки всичко, вероятността да се достигне целта в голяма степен намалява. В действителност няма значение каква е целта - материална или духовна, нравствена или безнравствена. Обирачът на банки трябва да иска едно нещо по същия начин, както ученият или цигуларят, ако приемем, че те искат да вършат онова, което вършат по перфектен начин, с разбиране. Липсата на ентусиазъм, раздвоеността, ще доведат единия до затвора, докато другите ще станат съответно непродуктивен и отегчен гимназиален учител и член на второразряден оркестър. Разбира се, ако човек поддържа сам о любителски статус, нещата ще бъдат различни: крадецът навярно ще си навлече неприятности, ученият би се чувствал безсилен и разстроен, докато любителят цигулар истински ще се наслаждава на дейността си заради нейната вътрешна стойност, при положение че не очаква да достигне виртуозност.
От пръв поглед се забелязва колко често хората имат несъвместими и противоречиви цели. Отчасти те произтичат от раздвоението в нашето общество, което отрежда на членовете си противоположни нормативни системи: на християнското милосърдие и алтруизъм и на буржоазното безразличие и егоизъм. Докато в практиката нормата на егоизма е повсевместно възприета, малцина си остават повлияни от старите нравствени норми, но не достатъчно силно, че да променят начина си на живот.
В съвременното индустриално общество възможностите за съвършено правене на нещата са значително ограничени. И наистина, ако работникът на безкрайната поточна линия, чиновникът, попълващ документи, уличният метач или продавачът на марки зад пощенското гише се опитат да правят това от цялото си сърце, последователно, има опасност да загубят разсъдъка си. Затова те се опитват да се откъснат доколкото могат от тази работа и да ангажират ума си с други мисли, мечти или просто да не мислят за нищо. Но все още някои занимания позволяват постигането на съвършенство. Ще спомена само някои: на учения, на лекаря, на артиста, дори на секретарката, която има интересна работа, или на медицинската сестра, на шофьора на автобус, на редактора, на пилота, дори на зидаря. Увеличаването на механизацията и превръщането на труда в рутинен въпреки всичко ще стеснява броя на тези възможности все повече и повече.
По начало дори ръчната и чиновническата работа нямат нужда да бъдат автоматизирани и рутинизирани. Както показват неотдавнашни изследвания, човек винаги може да намали монотонността на работата и да създаде възможност за известен интерес и умение, да прекрати процеса на тясната специализация и да промени начина на производство по такъв път, че работникът да избира сам как да работи и да престане да бъде ограничаван в повторението на едно или две механични действия. Но при всеки вид индустриална производствена дейност съществуват ограничения по отношение на степента, до която работата позволява развитието на интерес и стремеж към усъвършенстване.
Темата придобива нови измерения, когато престанем да говорим за техническата страна на трудовата дейност и засегнем нейния социален аспект. Това е още по-очевидно днес, когато почти всеки вид труд е групов - от труда в автомобилния завод до този в изследователския институт. Всек и се оказва уловен в мрежата на междуличностните отношения по различни начини и в различна степен. Социалното обкръжение, в което живея, е част от собствения ми живот; то ми въздейства както и аз му въздействам. Ако обикновените работници и специалистите в промишленото предприятие или сестрите и чиновниците в болницата, можеха да престанат да се чувстват "наети" и участваха в ръководството на съответната институция и градяха своя общност, всички заедно, щяха успешно да изпълнят задачата, за да усъвършенстват производствения процес и микроклимата чрез рационализиране на организацията и подобряване на човешките взаимоотношения. При така продуктивно организиран работен процес всеки би усъвършенствал и собствения си начин на живот.
Независимо от конкретната професионална сфера като социална организация, оптималната организация на обществото като цяло дава на всеки възможността да внася своя всеотдаен принос. Въпреки че, за да се осъществи това, ще трябва обществото и неговия политически гарант - държавата, да престанат да стоят над и против гражданина, а да се превърнат в продукт на неговите усилия. При сегашната степен на отчуждение, това е до голяма степен невъзможно. В едно хуманно общество, освен собствения живот на човека, самото общество се превръща в първостепенен факт за него, като целите и на двамата съвпадат.
"
Montag, 31. März 2008
Jack London "Call of the Wild"
This first theft marked Buck as fit to survive in the hostile
Northland environment. It marked his adaptability, his capacity
to adjust himself to changing conditions, the lack of which would
have meant swift and terrible death. It marked, further, the
decay or going to pieces of his moral nature, a vain thing and a
handicap in the ruthless struggle for existence. It was all well
enough in the Southland, under the law of love and fellowship, to
respect private property and personal feelings; but in the
Northland, under the law of club and fang, whoso took such things
into account was a fool, and in so far as he observed them he
would fail to prosper.
Not that Buck reasoned it out. He was fit, that was all, and
unconsciously he accommodated himself to the new mode of life.
All his days, no matter what the odds, he had never run from a
fight. But the club of the man in the red sweater had beaten into
him a more fundamental and primitive code. Civilized, he could
have died for a moral consideration, say the defence of Judge
Miller's riding-whip; but the completeness of his decivilization
was now evidenced by his ability to flee from the defence of a
moral consideration and so save his hide. He did not steal for
joy of it, but because of the clamor of his stomach. He did not
rob openly, but stole secretly and cunningly, out of respect for
club and fang. In short, the things he did were done because it
was easier to do them than not to do them.
Northland environment. It marked his adaptability, his capacity
to adjust himself to changing conditions, the lack of which would
have meant swift and terrible death. It marked, further, the
decay or going to pieces of his moral nature, a vain thing and a
handicap in the ruthless struggle for existence. It was all well
enough in the Southland, under the law of love and fellowship, to
respect private property and personal feelings; but in the
Northland, under the law of club and fang, whoso took such things
into account was a fool, and in so far as he observed them he
would fail to prosper.
Not that Buck reasoned it out. He was fit, that was all, and
unconsciously he accommodated himself to the new mode of life.
All his days, no matter what the odds, he had never run from a
fight. But the club of the man in the red sweater had beaten into
him a more fundamental and primitive code. Civilized, he could
have died for a moral consideration, say the defence of Judge
Miller's riding-whip; but the completeness of his decivilization
was now evidenced by his ability to flee from the defence of a
moral consideration and so save his hide. He did not steal for
joy of it, but because of the clamor of his stomach. He did not
rob openly, but stole secretly and cunningly, out of respect for
club and fang. In short, the things he did were done because it
was easier to do them than not to do them.
Mittwoch, 19. März 2008
ЩО Е ЕГОИЗЪМ
Както вече споменах от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка - препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела - за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:
избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.
Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:
избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.
Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.
Montag, 17. März 2008
Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Sonntag, 16. März 2008
12-те признака на Пробуждането
1 Болки в цялото тяло, особено в шията, раменете и гърба. Това е резултат от интензивните изменения на ниво вашата ДНК, произтичащи във връзка с пробуждането във вас на Христовото съзнание. Не се вълнувайте – това ще премине.
2 Изпитване на дълбока вътрешна тъга без никаква видима причина. Вие се освобождавате от своето минало (от този и от предишните животи) и това предизвиква чувство на тъга. Това прилича на ситуацията на преместване от дома, в който сте живели много години, в нов дом. Много искате да се преместите, но в същото време ви е жал да се разделяте със спомените, енергиите и всичко, преживяно в стария дом. Това също ще премине.
3 Сълзи без каквато и да е причина. Това е същото като в т. 2. Полезно е да си позволите да се наплачете, тъй като това помага да се изчисти старата енергия, намираща се във вас.
4 Неочаквана смяна на работата или вида дейност. Това е много типичен симптом. Доколкото вие самите се променяте, всичко около вас също може да се променя. Не се безпокойте за това да намерите веднага „съвършената” работа или занимание. Това също ще премине. Вие сте в преходно състояние и можете още няколко пъти да си смените работата, преди да разберете коя ще ви легне най-добре на сърцето.
5 Прекъсване на семейни връзки/отношения. Със своето биологическо семейство сте свързани чрез стара карма. Когато завършвате кармичен цикъл, възлите на старите кармични отношения започват да се разхлабват. Ще ви се стори, че се отделяте от своето семейство и приятели. Това също ще мине и след определено време вие ще можете да създадете съвършено нови отношения с тях, ако това е необходимо. Като тези отношения вече ще са построени на основата на нова енергетика, без кармични връзки.
6 Непривичен режим на сън. Много е вероятно много нощи вие да не спите между 2 и 4 след полунощ. Вътре във вас се извършва огромна работа и това често ще ви кара да се събуждате, за да си поотдъхнете. Не се притеснявайте, ако не можете да заспите, по-добре станете и се заемете с нещо, отколкото да лежите в леглото и да мислите за всекидневните си грижи. Това също ще мине.
7 Ярки и динамични сънища. Можете да видите сънища за война, сражения, преследване и чудовища. Вие буквално се освобождавате от старата енергия и тази енергия на миналото символично се изразява като война, бягство от нещо или от някакви чудовища. Това също трябва да отмине.
8 Физическа дезориентация. От време на време ще се чувствате много незаземени. Ще бъде нарушена пространствената ви ориентация с усещане за това, че не можете твърдо, с двата крака да стоите на земята или може да възникне усещане, че се намирате между два свята. Във вашето съзнание постъпва нова енергия, а вашето тяло може да изостава. Повече време прекарвайте сред природата, за да способствате за заземяването на новата енергия вътре във вас.
9 Повече „разговори със самия себе си“. Ще забележите, че все по-често разговаряте със себе си. Можете изведнъж да се хванете, че вече половин час беседвате със себе си. Вътре във вас узрява ново ниво на общуване и разговор със себе си – това е като върха на айсберга. Такива беседи ще бъдат все повече и повече, те ще бъдат все по-свободни, съответни на момента и пълното озарение. Не си мислете, че се побърквате – вие просто сте един от Пробудените, влизащи в нови енергии.
10 Чувство за самота дори в компанията на други хора. Възможно е да се чувствате самотни и отделени от другите. Възможно е да искате да избягвате големи групи от хора и тълпи. Както при всеки Пробуден, вашият път е сакрален и самотен. Чувството за самота предизвиква тревога и пречи да се нагодят отношенията с другите хора. Усещането за самота е свързано и с това, че вашите духовни водачи си отиват от вас. Те са били с вас по време на вашите пътешествия през миналите животи. Сега им е време да си отидат, за да може вие да запълните своето пространство със собствената си Божественост. Този симптом също ще мине и вътрешната пустота ще се запълни с любов и енергията на Христовото съзнание.
11 Безстрастност/безразличие. Можете да усещате абсолютно безразличие при пълно отсъствие на желание да правите каквото и да било. Това е нормално – това просто е част от протичащия процес. Приемете го като „време-за-нищо-не-правене”. Не се борете със себе си – и това ще мине. Това прилича на претоварването на компютъра – трябва да го изключите за някакво време, за да го заредите с ново, по-сложно програмно обезпечение или в дадения случай – с новата енергия на Христовото съзнание.
12 Дълбока тъга по Дома. Това е, с което най-трудно може да се справите в сравнение с всички останали състояния. Може да изпитвате дълбоко и всепоглъщащо желание да напуснете планетата и да се върнете у Дома. Това не е стремеж към самоубийство. Това не е от злоба или разочарование. Вие не се каните да драматизирате това в себе си или пред другите. Просто във вас има една тиха част, която иска у Дома. Главната причина за това е много проста. Вие сте завършили своите кармични цикли. Вие сте изпълнили своя договор с живота във това въплъщение и сте готови да започнете нов живот, намирайки се все още в това тяло. Намирайки се в процес на преход, вие съхранявате вътрешната памет за това какво е това да бъдете на тази страна. До колко сте готови да се запишете за ново пътешествие за изпълнението на вашия дълг тук, на Земята? Готови ли сте да приемете призива и да престъпите в Новата енергия?
Да, действително, вие може да се отправите към Дома веднага. Но вие сте дошли до тук толкова от далече, след толкова много животи. Срамно е да си отидете, недочаквайки края на филма. Освен това, вие сте нужни на Духа тук, за да помогнете на другите да направят прехода в новата енергия. На тях им е необходим духовен гид в човешки облик, такъв като вас, който вече е преминал от старата енергия към новата. Пътят, по който вие сега вървите ви дава необходимия опит за това да станете Учител на Новия Божествен Човек. Колкото и самотно и тъмно да е вашето пътешествие от време на време, помнете, че вие никога не сте самотни.
1 Болки в цялото тяло, особено в шията, раменете и гърба. Това е резултат от интензивните изменения на ниво вашата ДНК, произтичащи във връзка с пробуждането във вас на Христовото съзнание. Не се вълнувайте – това ще премине.
2 Изпитване на дълбока вътрешна тъга без никаква видима причина. Вие се освобождавате от своето минало (от този и от предишните животи) и това предизвиква чувство на тъга. Това прилича на ситуацията на преместване от дома, в който сте живели много години, в нов дом. Много искате да се преместите, но в същото време ви е жал да се разделяте със спомените, енергиите и всичко, преживяно в стария дом. Това също ще премине.
3 Сълзи без каквато и да е причина. Това е същото като в т. 2. Полезно е да си позволите да се наплачете, тъй като това помага да се изчисти старата енергия, намираща се във вас.
4 Неочаквана смяна на работата или вида дейност. Това е много типичен симптом. Доколкото вие самите се променяте, всичко около вас също може да се променя. Не се безпокойте за това да намерите веднага „съвършената” работа или занимание. Това също ще премине. Вие сте в преходно състояние и можете още няколко пъти да си смените работата, преди да разберете коя ще ви легне най-добре на сърцето.
5 Прекъсване на семейни връзки/отношения. Със своето биологическо семейство сте свързани чрез стара карма. Когато завършвате кармичен цикъл, възлите на старите кармични отношения започват да се разхлабват. Ще ви се стори, че се отделяте от своето семейство и приятели. Това също ще мине и след определено време вие ще можете да създадете съвършено нови отношения с тях, ако това е необходимо. Като тези отношения вече ще са построени на основата на нова енергетика, без кармични връзки.
6 Непривичен режим на сън. Много е вероятно много нощи вие да не спите между 2 и 4 след полунощ. Вътре във вас се извършва огромна работа и това често ще ви кара да се събуждате, за да си поотдъхнете. Не се притеснявайте, ако не можете да заспите, по-добре станете и се заемете с нещо, отколкото да лежите в леглото и да мислите за всекидневните си грижи. Това също ще мине.
7 Ярки и динамични сънища. Можете да видите сънища за война, сражения, преследване и чудовища. Вие буквално се освобождавате от старата енергия и тази енергия на миналото символично се изразява като война, бягство от нещо или от някакви чудовища. Това също трябва да отмине.
8 Физическа дезориентация. От време на време ще се чувствате много незаземени. Ще бъде нарушена пространствената ви ориентация с усещане за това, че не можете твърдо, с двата крака да стоите на земята или може да възникне усещане, че се намирате между два свята. Във вашето съзнание постъпва нова енергия, а вашето тяло може да изостава. Повече време прекарвайте сред природата, за да способствате за заземяването на новата енергия вътре във вас.
9 Повече „разговори със самия себе си“. Ще забележите, че все по-често разговаряте със себе си. Можете изведнъж да се хванете, че вече половин час беседвате със себе си. Вътре във вас узрява ново ниво на общуване и разговор със себе си – това е като върха на айсберга. Такива беседи ще бъдат все повече и повече, те ще бъдат все по-свободни, съответни на момента и пълното озарение. Не си мислете, че се побърквате – вие просто сте един от Пробудените, влизащи в нови енергии.
10 Чувство за самота дори в компанията на други хора. Възможно е да се чувствате самотни и отделени от другите. Възможно е да искате да избягвате големи групи от хора и тълпи. Както при всеки Пробуден, вашият път е сакрален и самотен. Чувството за самота предизвиква тревога и пречи да се нагодят отношенията с другите хора. Усещането за самота е свързано и с това, че вашите духовни водачи си отиват от вас. Те са били с вас по време на вашите пътешествия през миналите животи. Сега им е време да си отидат, за да може вие да запълните своето пространство със собствената си Божественост. Този симптом също ще мине и вътрешната пустота ще се запълни с любов и енергията на Христовото съзнание.
11 Безстрастност/безразличие. Можете да усещате абсолютно безразличие при пълно отсъствие на желание да правите каквото и да било. Това е нормално – това просто е част от протичащия процес. Приемете го като „време-за-нищо-не-правене”. Не се борете със себе си – и това ще мине. Това прилича на претоварването на компютъра – трябва да го изключите за някакво време, за да го заредите с ново, по-сложно програмно обезпечение или в дадения случай – с новата енергия на Христовото съзнание.
12 Дълбока тъга по Дома. Това е, с което най-трудно може да се справите в сравнение с всички останали състояния. Може да изпитвате дълбоко и всепоглъщащо желание да напуснете планетата и да се върнете у Дома. Това не е стремеж към самоубийство. Това не е от злоба или разочарование. Вие не се каните да драматизирате това в себе си или пред другите. Просто във вас има една тиха част, която иска у Дома. Главната причина за това е много проста. Вие сте завършили своите кармични цикли. Вие сте изпълнили своя договор с живота във това въплъщение и сте готови да започнете нов живот, намирайки се все още в това тяло. Намирайки се в процес на преход, вие съхранявате вътрешната памет за това какво е това да бъдете на тази страна. До колко сте готови да се запишете за ново пътешествие за изпълнението на вашия дълг тук, на Земята? Готови ли сте да приемете призива и да престъпите в Новата енергия?
Да, действително, вие може да се отправите към Дома веднага. Но вие сте дошли до тук толкова от далече, след толкова много животи. Срамно е да си отидете, недочаквайки края на филма. Освен това, вие сте нужни на Духа тук, за да помогнете на другите да направят прехода в новата енергия. На тях им е необходим духовен гид в човешки облик, такъв като вас, който вече е преминал от старата енергия към новата. Пътят, по който вие сега вървите ви дава необходимия опит за това да станете Учител на Новия Божествен Човек. Колкото и самотно и тъмно да е вашето пътешествие от време на време, помнете, че вие никога не сте самотни.
Samstag, 15. März 2008
Какво означава любовта
Група от професионалисти поставили въпроса "Какво означава любовта?" към група 4-8 годишни деца.
Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
"Любовта е първото чувство, което усещаш, преди да излязат на пътя ти всички онези лоши неща." Чарли, 5 год.
"Любов е когато някой те наранява и ти се ядосваш, но не му крещиш, защото знаеш, че това би наранило неговите чувства." Саманта, 7 год.
"Любовта е прегръщане. Любовта е целуване. Любовта е да казваш "не"." Пати, 8 год.
Любов е когато казваш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече." Матю, 7 год.
"Има два вида любов. Нашата любов и любовта на Бог. Но Бог дава и двата вида." Джени, 8 год.
"Бог би могъл да каже вълшебни думи, за да накара пироните да излязат от Кръста, но той не го е направил. Това е любов." Макс, 5 год.
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.Ребека – 8 години.
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.Били – 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.Карл – 5 години
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.Криси – 6 години
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.Дани – 7 години
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”
Благодаря на малкото Бу, което ми го изпрати по емайла
Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
"Любовта е първото чувство, което усещаш, преди да излязат на пътя ти всички онези лоши неща." Чарли, 5 год.
"Любов е когато някой те наранява и ти се ядосваш, но не му крещиш, защото знаеш, че това би наранило неговите чувства." Саманта, 7 год.
"Любовта е прегръщане. Любовта е целуване. Любовта е да казваш "не"." Пати, 8 год.
Любов е когато казваш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече." Матю, 7 год.
"Има два вида любов. Нашата любов и любовта на Бог. Но Бог дава и двата вида." Джени, 8 год.
"Бог би могъл да каже вълшебни думи, за да накара пироните да излязат от Кръста, но той не го е направил. Това е любов." Макс, 5 год.
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.Ребека – 8 години.
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.Били – 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.Карл – 5 години
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.Криси – 6 години
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.Дани – 7 години
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”
Благодаря на малкото Бу, което ми го изпрати по емайла
Samstag, 1. März 2008
СРЕДНИЯТ ПЪТ
ГЛАВА II
СРЕДНИЯТ ПЪТ
Най-напред бих искал да подчертая това, че религиите на Далечния изток - индуизмът, будизмът и даоизмът - не изискват да се вярва в нещо специфично. Те не изискват съблюдаването на заповеди, отдавани свише, както и изпълнението на специфични ритуали. Тяхната специфика се изразява не в идеи или доктрини, а по-скоро в един метод за преобразяваме на съзнанието и нашето усещане за аз.
Подчертавам думата усещане (sensation), защото тя е най-силната, която имаме за непосредствено чувство. Когато поставиш дланта си върху ръба на масата, ти имаш едно много определено чувство, а когато осъзнаваш факта, че съществуваш, също усещаш нещо определено. Но ако изхождаме от методите или ученията на Изтока, нашето привично усещане на онова, което сме, и начина, по който съществуваме, е халюцинация. Да се чувстваш като един отделен аз - източникът на определени действия и осъзнатост, напълно автономни и независими от останалия свят, нещо си там, напъхано в някаква кожена торба, - от източна гледна точка си е чиста халюцинация. Ти не си чужденец на тази земя, появил се в резултат от поредната прищявка на природата или пък някаква безплътна душа, пръкнала се нейде извън самата природа. В своето най-базисно съществувание ти се явяваш целокупната енергия на природата, играеща на играта, наречена „да бъдеш ти”. И тази най-разпространена игра в света е играта на криеница. Колосалното цяло на реалността, тази единна енергия, наречена Вселена, си играе на следната игричка - прави се, че не е едно единно цяло, а най-различни и многообразни неща: то се проявява като всички тези конкретни явления около нас. Ето това е базисната предпоставка, фундаменталната интуиция на индуизма, будизма и даоизма.
СРЕДНИЯТ ПЪТ
Най-напред бих искал да подчертая това, че религиите на Далечния изток - индуизмът, будизмът и даоизмът - не изискват да се вярва в нещо специфично. Те не изискват съблюдаването на заповеди, отдавани свише, както и изпълнението на специфични ритуали. Тяхната специфика се изразява не в идеи или доктрини, а по-скоро в един метод за преобразяваме на съзнанието и нашето усещане за аз.
Подчертавам думата усещане (sensation), защото тя е най-силната, която имаме за непосредствено чувство. Когато поставиш дланта си върху ръба на масата, ти имаш едно много определено чувство, а когато осъзнаваш факта, че съществуваш, също усещаш нещо определено. Но ако изхождаме от методите или ученията на Изтока, нашето привично усещане на онова, което сме, и начина, по който съществуваме, е халюцинация. Да се чувстваш като един отделен аз - източникът на определени действия и осъзнатост, напълно автономни и независими от останалия свят, нещо си там, напъхано в някаква кожена торба, - от източна гледна точка си е чиста халюцинация. Ти не си чужденец на тази земя, появил се в резултат от поредната прищявка на природата или пък някаква безплътна душа, пръкнала се нейде извън самата природа. В своето най-базисно съществувание ти се явяваш целокупната енергия на природата, играеща на играта, наречена „да бъдеш ти”. И тази най-разпространена игра в света е играта на криеница. Колосалното цяло на реалността, тази единна енергия, наречена Вселена, си играе на следната игричка - прави се, че не е едно единно цяло, а най-различни и многообразни неща: то се проявява като всички тези конкретни явления около нас. Ето това е базисната предпоставка, фундаменталната интуиция на индуизма, будизма и даоизма.
"Будизмът : Дао на философията" Alan Wats
Cпоред Махаяна, всичко това означава, че гледаш дуалистично на света. Не е нужно да се махаш от този свят, за да изпиташ нирвана, защото нирвана е всичко онова, което го има в него. Тя е тук, тя е сега. ( Срв. “Думата има много значения, но основното е, че нирвана е същото онова ежедневие, което ни заобикаля, но видяно и почувствано по съвършено различен начин.” (Алън Уотс. Философиите на Азия, С., 200, с. 78. – Бел. прев.)
Samstag, 23. Februar 2008
Мъдрост за всеки ден - д-р Уейн Дайър
1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва
2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.
2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.
Mittwoch, 20. Februar 2008
Някой го беше написал в профила си в един сайт за запознанства.
Тук съм защото вярвам в чудеса :)
Обичам приключенията, недокоснатата природа, срещата с другите култури, които са се разселили в това голямо село, наречено Земя.
Искам да съм пътешественик (и май ставам за това :).
Нямам много време за планини, хубави книги, приятели, кино, музика, а ми се иска.
И обичам да преследвам мечтите си, защото те са затова.
Обичам приключенията, недокоснатата природа, срещата с другите култури, които са се разселили в това голямо село, наречено Земя.
Искам да съм пътешественик (и май ставам за това :).
Нямам много време за планини, хубави книги, приятели, кино, музика, а ми се иска.
И обичам да преследвам мечтите си, защото те са затова.
Dienstag, 12. Februar 2008
Interesting blogger from India about Buddhism, Globalization, Meaning of Life
http://bloomingbluelotus.blogspot.com/2005/10/then-you-will-be-man-my-son.html http://bloomingbluelotus.blogspot.com/
http://bloomingbluelotus.blogspot.com/2007/12/books-that-changed-my-life.html
“One of our problems today is that we are not acquainted well acquainted with the literature of the spirit…What's moving people's lives is the stock market and the baseball scores. What are people excited about? It's a totally materialistic level that has taken over the world. There isn't even an ideal that anybody's fighting for.”
Campbell believed passionately that we must follow that thing which gives we love. He called it "following your bliss." He said, "The heroic life is living the individual adventure. There is no security in following the call to adventure. Nothing is exciting if you know what the outcome is going to be...You enter the forest at the darkest point, where there is no path. Where there is a way or path, it is someone else's path. You are not on your own path. If you follow someone else's way, you are not going to realize your potential."
http://bloomingbluelotus.blogspot.com/2007/12/books-that-changed-my-life.html
“One of our problems today is that we are not acquainted well acquainted with the literature of the spirit…What's moving people's lives is the stock market and the baseball scores. What are people excited about? It's a totally materialistic level that has taken over the world. There isn't even an ideal that anybody's fighting for.”
Campbell believed passionately that we must follow that thing which gives we love. He called it "following your bliss." He said, "The heroic life is living the individual adventure. There is no security in following the call to adventure. Nothing is exciting if you know what the outcome is going to be...You enter the forest at the darkest point, where there is no path. Where there is a way or path, it is someone else's path. You are not on your own path. If you follow someone else's way, you are not going to realize your potential."
Montag, 10. April 2000
Abonnieren
Posts (Atom)