СРЕДНИЯТ ПЪТ

ГЛАВА II
СРЕДНИЯТ ПЪТ
Най-напред бих искал да подчертая това, че религиите на Далечния изток - индуизмът, будизмът и даоизмът - не изискват да се вярва в нещо специфично. Те не изискват съблюдаването на заповеди, отдавани свише, както и изпълнението на специфични ритуали. Тяхната специфика се изразява не в идеи или доктрини, а по-скоро в един метод за преобразяваме на съзнанието и нашето усещане за аз.
Подчертавам думата усещане (sensation), защото тя е най-силната, която имаме за непосредствено чувство. Когато поставиш дланта си върху ръба на масата, ти имаш едно много определено чувство, а когато осъзнаваш факта, че съществуваш, също усещаш нещо определено. Но ако изхождаме от методите или ученията на Изтока, нашето привично усещане на онова, което сме, и начина, по който съществуваме, е халюцинация. Да се чувстваш като един отделен аз - източникът на определени действия и осъзнатост, напълно автономни и независими от останалия свят, нещо си там, напъхано в някаква кожена торба, - от източна гледна точка си е чиста халюцинация. Ти не си чужденец на тази земя, появил се в резултат от поредната прищявка на природата или пък някаква безплътна душа, пръкнала се нейде извън самата природа. В своето най-базисно съществувание ти се явяваш целокупната енергия на природата, играеща на играта, наречена „да бъдеш ти”. И тази най-разпространена игра в света е играта на криеница. Колосалното цяло на реалността, тази единна енергия, наречена Вселена, си играе на следната игричка - прави се, че не е едно единно цяло, а най-различни и многообразни неща: то се проявява като всички тези конкретни явления около нас. Ето това е базисната предпоставка, фундаменталната интуиция на индуизма, будизма и даоизма.