Монаха Понгса, живеещ в Чианг Май, посетен от БГ травълър

Съвременното общество е доста неприятно. Кара те да правиш неща, които не искаш да правиш. Робува на традиции и стереотипи. В Тайланд не е позволено да посочваш предмети с крака си. Било грешно. Но това е само едно схващане. При вас европейците, това не е лошо. Значи ние тук робуваме на някаквва традиция. Вие също робувате на вашите си традиции.
Когато човек, трябва да отиде на работа, той трябва да стане рано и като стигне там да е учтив с началника си. Защото от там ти идва и заплатата. Но защо да го правя. Един ден се запитах защо правя неща които не ми харесват.
Сега мога да ставам когато си поискам. Не е нужно да поздравявам шефа си или да ходя на коктейли, на които не искам да ходя.
Аз не мога да променя цялото общество, но мога да се вгледам в себе си и да се променя сам. Ако обществото не ме притиска със своите традиции, то тогава, мога да бъда аз самия.
За какво празнуват хората? За какво дават коктейли? Те го правят за да отбележат някакъв свой успех. Да покажа на останалите този успех. Да изградят лицето си пред обществото. Ако бъдат уволнени, ще поискат да скрият това лице от срам, никой да не го вижда, все едно е станало кой знае какво. Хората работят и си купуват скъпи неща за да се покажат пред останалите. Да подхтанят ЕГОТО си. Те живеят за егото си. Цял живот работят и печелят и искат още и още и за какво? За егото си.
Аз се огледах и видях, че съм на 60 и животът е отминал, а аз не познавам себе си дори и продължавам, да робувам на обществото, да се съобразявам с него, да печеля, за да се сравнявам с останалите, да харча пари за материални неща, от който тялото ми и цялото ми съществуване реално нямат нужда.
Запитах се, какво ще стане с тези пари като умра. Има ли смисъл от тях. Не няма. За какво да работя, като е безмислено, за да съм успял в очите на другите ли? Но аз щастлив ли съм от този факт? Не.
Видях, че имам достатъчно спестявания, до края на живота ми да живея нормално. Отридох при шефа ми и му казах, че не ми се работи повече, не искам заплата и не искам този пост. Те не можеха да повярват, че ще напусна това място. Заселих се тук в овощната градина и посадих над 150 бананови дръвчетам малко манго, помела и папая.
Преди трябваше да стана и заради работата си да прочета 3 вестника, да гледам 2 емисии новини по телевизията и постоянно да ходя по срещи с хора, които не харесвам.
Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка?
Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. И защо?
Днес дори ходя бос и живея без електричество. Кой се нуждае от електричество. Ума или тялото?
Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.
Мозъка постоянно се притеснява за нещо. За какво? За бъдещи или минали проблеми?
Миналото вече е зад нас и е непоправимо, ние живеем сега, а бъдещето го няма. Трябва да живеем сега в този момент.
През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?
Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?
Днес в спорта трябва да си първи. Защо. Защо винаги трябва да си първи и да се доказваш пред останалите. Не е ли целта да правиш нешо здравословно. Какво ще донесе на тялото и здравето ти победата? Самото общество те превръща в хищник и те кара да си първи. Но защо. Да имаш повече неща. Да те уважават повече? И как пряко тялото ти се чувста по-добре от това. Колко по-здравословно живееш? По-дълго ли ще живееш?
Парите са един инстинкт наложен от традициите.
Не си ли забелязвал, че хората се оплакват от всичко, но най-вече от неща, които не могат да променят.
Това са само фрагменти от нашите разговори през които основната це, бе Понгса да ми обясни, че тялото и мозъка трябва да вървят ръка за ръка и когато мозъка се успокои и спре да работи по други проблеми, успокои се, тогава, животът на човек ще е много по-лесен.