Meaning of Life

Extracts from the book "Meditation for dummies"

2011-08-16T07:25:00.000-07:00

mindfulness = concentration + receptive awareness

Likewise, in meditation, you can use awareness in different ways. To begin
with, you can increase your powers of awareness by developing concentration
on a particular object. (focus your awareness)
Some people have an innate ability to concentrate, but most of us need to
practice to develop it. Buddhists like to compare the mind to a monkey —
constantly chattering and hopping about from branch to branch, topic to
topic. Did you ever notice that most of the time, you have scant control over
the whims and vacillations of your monkey mind, which may space out one
moment and obsess the next? When you meditate, you calm your monkey
mind by making it one-pointed rather than scattered and distracted.
Many spiritual traditions teach their students concentration as the primary
meditation practice. Just keep focusing your mind on the mantra or the
symbol or the visualization, they advise, and eventually you will attain what
is called absorption, or samadhi.
In absorption, the sense of being a separate “me” disappears, and only the
object of your attention remains. Followed to its natural conclusion, the practice
of concentration can lead to an experience of union with the object of
your meditation. If you’re a sports enthusiast, this object could be your
tennis racket or your golf club; if you’re an aspiring mystic, the object could
be God or being or the absolute.

Opening to receptive awareness
The great sages of China say that all things comprise the constant interplay
of yin and yang — the feminine and masculine forces of the universe. Well, if
concentration is the yang of meditation (focused, powerful, penetrating),
then receptive awareness is the yin (open, expansive, welcoming).
Where concentration disciplines, stabilizes, and grounds the mind, receptive
awareness loosens and extends the mind’s boundaries and creates more interior
space, enabling you to familiarize yourself with the mind’s contents.
Where concentration blocks extra stimuli as distractions to the focus at
Chapter 1: What Meditation Is — and Isn’t 21
hand, receptive awareness embraces and assimilates every experience that
presents itself.
Most meditations involve the interplay of concentration and receptive awareness,
although some more-advanced techniques teach the practice of receptive
awareness alone. Just be open and aware and welcome to whatever
arises, they teach, and ultimately you will be “taken by truth.” Followed to its
conclusion, receptive awareness guides you in shifting your identity from
your thoughts, emotions, and the stories your mind tells you to your true
identity, which is being itself. (For more on thoughts, emotions, and stories,
see Chapter 5.)
Of course, if you don’t know how to work with attention, these instructions
are impossible to follow. That’s why most traditions prescribe practicing concentration
first. Concentration, by quieting and grounding the mind (enough
so that it can open without being swept away by a deluge of irrelevant feelings
and thoughts), provides a solid foundation on which the practice of meditation
can flourish.

Mindfulness: Meditation as a way of life
Although I provide a variety of different techniques
for your enjoyment and exploration, this
book offers as its primary approach what the
Buddhists call mindfulness — ongoing attention
to whatever arises moment to moment.
Based on my years of experience and training,
I’ve found that mindfulness, which blends concentration
and receptive awareness, is one of
the simplest techniques for beginners to learn
and also one of the most readily adaptable to
the busy schedules most of us face. After all, if
you’re like me, you’re primarily concerned with
living a more harmonious, loving, stress-free
life, not lifting off into some disembodied spiritual
realm divorced from the people and places
you love.
In fact, the beauty, belonging, and love you seek
are available right here and now — you only
need to clear your mind and open your eyes,
which is precisely what the practice of mindfulness
is intended to teach! When you pay attention
to your experience from moment to
moment, you keep waking up from the daydreams
and worries your mind fabricates and
returning to the clarity, precision, and simplicity
of the present, where life actually takes place.
The great thing about mindfulness is that you
don’t have to limit your practice to certain
places and times — you can practice waking up
and paying attention wherever you happen to
be, at any time of the day or night.

Monasteries in Thailand

2009-01-30T18:49:00.001-08:00

http://www.kammatthana.com/a_guide_to_buddhist_monasteries_.htm

INTRODUCTION
The Buddha invited all to come and investigate his teachings. For the Buddha not only found a way to the end of suffering, but he actually taught a way which we can choose to follow. He observed how all human beings sought happiness and how nearly all failed to find lasting contentment. So, out of compassion, the Buddha taught the Four Noble Truths -- of the way things are and how we can develop the mind toward Nibbana, the highest happiness, the most perfect peace. To do this, we need to obtain instructions through teachers and books, then apply the teachings to our lives. The Buddha presented different methods of practice to suit the varied personalities of his students. All methods, however, involve a foundation of virtuous conduct, application of mindfulness, development of concentration to focus the mind, and growth of wisdom through investigation and reflection. The key point to remember is that the Buddha could only point the way; we must do the practice in order to progress toward realization of Nibbana.
Back to Top of Page

ADVANTAGES OF PRACTICE IN THAILAND
To visit Thailand is to experience Thai Buddhism -- for the culture and religion cannot be separated. Thais have followed and supported the Buddha's teachings for more than a thousand years. Much of Thai life centers around the local wat (temple or monastery) where people come for worship, sermons, advice on family matters, meditation, schooling for children, and traditional medicine. Many boys and men take on robes as novices or monks for short periods in order to fully immerse themselves in the Buddha's way of life. Men who choose to spend all their lives in robes receive great respect. Thais also welcome foreigners to come and practice the Buddha's teachings. The extremely supportive environment of a good Thai wat or meditation centre provides inspiration and opportunity for spiritual development that's rare in the world today.
Thais believe the Buddha's teachings to be priceless; no money is asked or expected in return for meditation instruction. In nearly all cases, such things as accommodations and food are free too. Generosity of the laypeople enables the wats and meditation centres to function in this remarkable manner. Some meditation centres do charge a fee for room and board, but this is miniscule compared to charges at retreats in western countries. For stays of a few months or more, one can have the benefit of practice in Thailand for less cost than a retreat in one's home country, even after paying airfare. But of the thousands of wats and meditation centres in Thailand, which one to choose? This book was written to help you get started and to assist in an enjoyable stay. The wats and centres described in these pages represent some of Thailand's best meditation traditions. All welcome foreigners; usually some English is spoken or a translator can be found. Many more excellent teachers and places to practice exist too. You'll hear about some of these during your stay.
Back to Top of Page

CHOOSING A WAT OR MEDITATION CENTRE
Because different Thai wats and meditation centres offer so many practices and environments, one may wish to carefully consider which place will be most suitable. At most wats, monks devote the majority of their time to ceremonies and to study of Buddhist scriptures. Noise, many people coming and going, and lack of a suitable teacher can make meditation practice difficult at these places. A small percentage of wats, however, do offer very supportive conditions for meditation. These wats typically have a peaceful environment, teachers who can help with difficulties, and freedom for one to choose the meditation technique that works best. Some of Thailand's forest wats follow a "Way of Life" in which the monastic discipline and daily routine receive equal emphasis with formal meditation techniques. Meditation centres specialize in practice -- either a particular meditation system or one of the meditator's choosing, depending on the centre. These centres have minimal or no chanting and ceremony so that maximum time can be devoted to formal practice.
If you're new to Buddhist meditation, consider the 10-day retreats offered at Suan Mokkh and Wat Kow Tham in southern Thailand; western teachers conduct the retreats, so you don't have to worry about language or cultural misunderstandings. Frequent talks and interviews allow one to get a good basic understanding of practice and to clear up any doubts about the meditation techniques.
Because Thais traditionally do temporary ordinations during the 3-month Rains Retreat, from mid- or late July to October, expect more crowded conditions at some places then. This can be an especially good time to stay, however, as many wats place extra emphasis on practice. Monks take up residence in their chosen monastery, so there's much less coming and going. Meditators would be wise to check in by early June to make arrangements to stay for the Rains Retreat.
Teachers
Whether one is new to meditation or has done many years of practice, a teacher or "good friend" can be of great help. The teacher also sets an example for the wat or centre and determines the discipline. Monks traditionally devote 5 years to their first teacher.
Daily Schedules
Some wats and centres expect laypeople to participate in group activities. Other places let them make and follow their own schedule. A few meditation centres offer only intensive individual practice -- sitting, walking, meals, and other activities take place in or near one's room in solitude. Residents of most wats begin the day early, typically 3-4 a.m. in forest monasteries and 5 a.m. in towns, with meditation and chanting. Meditation centres expect early rising too, with sleep limited to 4 to 6 hours. Monks and novices go on pindabat (alms round) at daybreak, then eat once or twice in the morning, depending on the custom of the wat or centre. You may also see maechees (8-precept nuns) on pindabat in central and northern Thailand and pakows (anagarikas, 8-precept laymen) in the northeast. Most wats have another period of meditation and chanting in late afternoon or evening. The rest of the day is used for meditation, work projects, and personal needs. At some intensive meditation centres you will be encouraged to practice 20 hours a day.
A typical daily routine has been listed for many places; expect changes at many wats, however, on wan phra, the Buddhist holy day that falls on the full, new, and half moon (every 7 or 8 days). Many laypeople come to make special offerings, hear sermons, chant the refuges and precepts, and practice meditation. Some visitors may stay at the wat all day and night, sleeping as little as possible. Additionally, monks gather on the full and new moon for a recitation of the Patimokkha, the 227 rules of discipline for the order.
Back to Top of Page

LIVING AT A WAT OR MEDITATION CENTRE
Greeting People
Thai wat etiquette, which stems largely from the monk's code of discipline, forms the national ideal of polite behavior in many ways. By following Thai customs, foreigners can show appreciation to the Thai people and ensure a welcome reception for future visitors. Gestures of respect also help to develop kindness and sensitivity to others. The anjali (wai or pranom) of raising hands to the chest with palms together is used for (1) Greeting other people; (2) When speaking with a monk; (3) After offering something to an ordained person; and (4) Before receiving something from an ordained person. (Laypeople return the anjali but ordained people are not supposed to return one from a layperson.) Thais address senior monks as Ajahn, other monks as Tahn, novices as Nayn. The title can be used by itself or preceding the Pali name; it's impolite to use the Pali name without a title.
Body Language
Thais place great importance on body posture when around monks, especially if the monks are teaching Dhamma. Laypeople stoop slightly when walking past a seated monk. If walking with a monk, they try to walk a little behind. Laypeople never talk or listen to monks from a higher position; they sit or at least squat down before addressing a seated monk. When listening to a sermon or talking with a monk, women usually sit in a "mermaid" posture; men more often sit with one leg crossed in front and the other tucked behind; the kneeling position is polite for both sexes. Cross-legged positions are less polite and they're normally just used in meditation. Avoid sitting with arms clasped around the raised knees (impolite). In a chair, sit erect and attentive. Laypeople never sit on the asana (raised seat for monks and novices), same seat or mat as a monk, or on a monk's robes.
Bowing
Thais have many variations on the kraap (bowing), but it's always done 3 times in respect for the "Triple Gem" of Buddha, Dhamma, and Sangha. Follow the example of Thai laypeople around you as to when to bow; usually one bows before being seated in a hall with a Buddha image or when meeting with a monk and again before getting up and leaving. Bowing can be done as a meditation and reflection on each part of the Triple Gem. Bow slowly and mindfully, bringing the forehead all the way to the floor, keep buttocks on the heels, elbows near the knees, and thumbs near the eyebrows.
Offering
Giving of the monks' requisites develops respect and generosity. Thais traditionally bring flowers, candles, and incense when they visit a wat, though any small gift is appreciated by the monastic community. Come up with head bowed in a kneeling or squatting position to within arms' reach of the monk, then use both hands to place an offering into the monk's hands. Women must place items on a cloth laid in front by the monk or have a layman pass them; similarly, men should respect women with shaved heads who may not want to receive or hand anything directly. Both men and women place food directly into the monk's bowl during pindabat. After presenting an offering, make the anjali. Offerings of money should be placed in a donation book or given to a designated layperson.
Other Important Customs
(1) Women need to understand the monks' discipline of not touching or being alone in a closed room with a woman. Women should try to avoid entering a library or other room where this could happen. (2) Men and women sometimes sit in separate areas during group meetings; you can observe and follow the Thais of the same gender. (3) Thais use feet for walking and standing, then tuck them away at other times; be especially careful never to point out or stretch out one's feet in the direction of a Buddha image or monk. (4) Shoes are generally taken off before entering a room with a Buddha image or in any residence. (5) Sleeping pillows should only be used to rest the head -- considered sacred by the Thais -- and never for sitting on. (6) Food and drink are consumed in a seated or squatting position. (7) A bathing cloth must be worn when using outdoor bathing areas, common in rural areas (Thais are extremely modest).
Back to Top of Page

THAILAND PRACTICALITIES
Food
Thai food may take a bit of getting used to, as some dishes are highly spiced. Generally you'll find the cuisine tasty and varied with plenty of both spicy and nonspicy dishes to choose from. Meals have white rice (sticky rice in the northeast) with meat, fish, vegetables, fruit, and sweets. Food offered in remote forest monasteries tends to be simpler and less varied, though is usually quite good. A few wats and centres (mentioned in the individual descriptions) offer vegetarian food. Like the monks and nuns, lay visitors normally eat only between sunrise and mid-day. This rule of the Buddha's makes the monastic community easy to support and contributes to moderation in eating. (If needed for medical reasons, food can also be taken after mid-day at most places.)
Clothing
Thais always wear modest clothing that's clean and neat to a wat or meditation centre. They avoid tight-fitting or bright-colored clothing that might be distracting to others. Shirts and blouses have sleeves. Men wear long pants; women use skirts that come below the knees. Some wats and centres ask that men wear white clothing and that women wear either all white or a white blouse and black skirt. Clothing can occasionally be borrowed or you can outfit yourself in a local shop at low cost. Even when not required, the wearing of white serves as a reminder that one is undertaking a spiritual life.
Climate
Thailand has 3 seasons, the cool from Nov. through Feb., hot from March through June, and the rainy from July through October. (The rainy season in the south lasts through January.) Pronounced variations can occur from region to region and year to year. The northeast has the most distinct seasons; lows can get down to 0-15 degrees C (32-59 degrees F) in the cool months; hot-season highs can exceed 40 degrees C (104 degrees F). The north has a similar climate, but doesn't get as hot. Central Thailand stays warm to hot year-round. The south has a tropical climate; the region rarely sees extremes of heat or cold. South and central Thailand have high humidity, which decreases as one moves inland to the northern and northeastern regions. Any season can be fine for a visit to Thailand -- just be prepared with warm clothes for the cool season in the north and northeast, umbrella or poncho for the rainy season, and light-weight cotton clothing for the hot season. People from cool climates will have an easier time adjusting to the climate if they arrive in the cool or rainy seasons.
Health
You're likely to stay healthy in Thailand, thanks to high standards of hygiene and medical care. Malaria does exist in some outlying areas; current advice urges people to use netting and repellent from dusk to dawn, when disease-carrying mosquitos bite, rather than rely on preventative pills. The pills can have bad side effects; also, they don't protect against all malaria strains. If you get an unexplained fever, especially a recurrent one, obtain a blood test right away; a doctor can then determine the most effective treatment.
Getting There
You can reach Thailand easily by air from most major cities in the world and by land from Malaysia and possibly from Laos. Sorting through all the fares and restrictions of airlines can be difficult, so let a good travel agent do the work for you. The best deals can often be found in cities with large Asian populations; check ads in the Sunday travel section of newspapers of these cities. Discounted fares from agents specializing in Asia can be hundreds of dollars less than the cheapest fare the airline will quote directly. Carefully check restrictions -- cheap (and some not so cheap) tickets won't be refundable and generally don't allow route changes. Some roundtrip tickets allow only short visits of 45 days to 6 months; shop around for a one-year fare or just buy a one-way ticket if you might want to stay longer. Bangkok travel agencies have great deals on international flights, though be sure to stick to well-established agencies.
Getting Around
Thailand has a well-developed public transport system of train, bus, and air routes. Getting around is easier, more efficient, and less expensive than in most western and Asian countries. Taxis offer good value too, though one often has to bargain. A little Thai helps a lot with local transport. The Lonely Planet book Thailand; a travel survival kit by Joe Cummings has good information on getting to and around the country, as well as details on the sights and culture.
Visas
Check visa requirements before you come. Most people obtain a Tourist Visa (good for 2 months and extendable one month more). Longer-term visitors can try for a Non-Immigrant visa (good for at least 3 months and possibly extendable); a stay of more than 3 months can get complicated with various sponsorship letters required; ask advice in Thailand. Often it's easiest to zip down to the Thai Consulate in Penang, Malaysia, for a new visa, then return for another 3 months; this consulate issues Non-Immigrant visas more easily than most if you have a good reason (such as meditation practice).
Language
Ability to speak Thai will allow you to communicate directly with all of the teachers in Thailand, most of whom speak little or no English. You'll also benefit from the many Dhamma talks in Thai available on cassette recordings. The language has very simple grammar, so most of the effort in speaking Thai goes into learning vocabulary and the all- important 5 tones. The written alphabet can be learned along with the vocabulary or studied later. One or 2 months of intensive language study will enable you to understand basic meditation instructions and much of the material presented in Dhamma talks. Bangkok has some good language schools.
Back to Top of Page

MEDITATION TECHNIQUES
The Buddha taught many ways of investigating the nature of mind and body. A look through the monastery and meditation centre descriptions will give you an idea of the meditation systems practiced in Thailand. Ideally, meditation should begin from the first moment of awakening in the morning until the last moment before sleep at night. Besides the classic postures of sitting, walking, standing, and lying down used in meditation, one can also perform such activities as eating, talking, washing clothes, taking a bath, and using the toilet with equal care and mindfulness. An experienced teacher or "good friend" will be valuable for any student. Meditation techniques fall into the broad categories of either samatha (calm) or vipassana (insight), though some of one will generally be present with the other.
Samatha
Development of samatha techniques can lead to increasingly focused states of mind until the mind becomes one-pointed or absorbed in jhana states. Concentration can be developed from anapanasati (mindfulness with breathing), from visual objects, and from mantras (repetition of phrases). The traditional list contains 40 objects of meditation; you can read about them in The Path of Purification (Visuddhi Magga) translated by Nanamoli Bhikkhu and in other books. The Buddha recommended mindfulness with breathing as being suitable for everyone to establish and develop concentration. Other objects of meditation can be useful in our lives too. Metta (loving kindness) generates feelings of goodwill and happiness toward ourselves and other beings; metta practice serves as an antidote to ill-will and fear. Meditation on the parts of the body -- none of which is attractive in itself -- results in a lessening of attachment to our own bodies and those of others; a reduction of sensual desires occurs; another benefit is that unpleasant sensations can be more easily endured. Meditation on death, when properly done, brings to mind the body's impermanence and lack of ownership; a person who practices this will always be watchful and, at life's end, die without fear or confusion.
Vipassana
Once some concentration has been developed, the mind can be turned to observation of the physical and mental factors that rise and fall in one's consciousness. Through continued practice, the Three Characteristics of anicca (transitory nature of all conditioned phenomena), dukkha (inherent unsatisfactoriness of all conditioned phenomena), and anatta (no permanent, abiding self can be found in any conditioned phenomena) will become deeply known. As the mind directly experiences these truths, the desires and attachments that cause so much suffering begin to drop away. Even a little vipassana practice can bring greater wisdom and peace to our lives.
Back to Top of Page

THE FOUR NOBLE TRUTHS
We can experience these truths, which lie at the heart of the Buddha's teachings, through direct experience. They can be viewed as (1) Diagnosis of an illness; (2) Prognosis; (3) Recovery; and (4) Medicine to cure the disease. The first 2 truths deal with the way things are; the last 2 point the way to freedom from suffering.
1. The Noble Truth of SufferingBesides "suffering," other translations of the Pali word dukkha include unsatisfactoriness, dis-ease, and instability. All these words point to the fact that no conditioned phenomenon can provide true (lasting) happiness in our lives. The first step in a spiritual life is to look very closely and honestly at our experience of life and see that there is suffering. We tend to overlook or ignore or just blindly react to the unpleasant, so it continually haunts us. Yet although physical suffering is a natural aspect of our lives, we can learn to transcend mental suffering.
2. The Noble Truth of the Cause of SufferingThrough a lack of understanding of how things truely exist, we create and recreate an independent self entity called "me." The whole of our experience in life can be viewed through this sense of self. In consequence, various cravings govern our actions. Cravings arise for sense experiences, for "being" or "becoming" (e.g. rich, famous, loved, respected, immortal), and to avoid the unpleasant. These cravings are the root cause of suffering.
3. The Noble Truth of the Cessation of SufferingThe mind can be purified of all the mental defilements that cause suffering. Nibbana, the ultimate peace, has been compared to the extinction of a three-fold fire of lust, ill-will, and delusion. One who has realised cessation has great purity of heart, ocean-like compassion, and penetrating wisdom.
4. The Noble Truth of the Way to the Cessation of SufferingThe Way leading to cessation contains a thorough and profound training of body, speech, and mind. Traditionally it's outlined as the Noble Eightfold Path: (1) Right Understanding; (2) Right Intention; (3) Right Speech; (4) Right Action; (5) Right Livelihood; (6) Right Effort; (7) Right Mindfulness; and (8) Right Concentration. On the level of morality (sila), the Path entails restraint and care in speech, action, and livelihood. The concentration (samadhi) level requires constant effort to abandon the unwholesome and develop the wholesome, to increase mindfulness and clear comprehension of the mind-body process, and to develop mental calm and stability. The wisdom (panna) level entails the abandonment of thoughts of sensuality, ill-will, and cruelty; ultimately it penetrates the true nature of phenomena to see impermanence, unsatisfactoriness, and impersonality. When all 8 factors of the Path come together in harmony to the point of maturity, suffering is transcended.
In summary, the Four Noble Truths can be thought of as that which is to be (1) comprehended, (2) abandoned, (3) realized, and (4) developed.
Back to Top of Page

GOING FOR REFUGE
While visiting or living at a Thai wat, you'll soon become familiar with the Pali intonation of the Three Refuges.
Buddham saranam gacchami (I go to the Buddha for refuge)Dhammam saranam gacchami (I go to the Dhamma for refuge)Sangham saranam gacchami (I go to the Sangha for refuge)
In going for refuge, we seek safety and stability in a changing and unpredictable world. We can reflect on the meanings of each phrase, then use them to guide our lives. When we take refuge in the Buddha, we have faith both in the historical Gotama Buddha's enlightenment and in his qualities of supreme wisdom and compassion that we can aspire to. Refuge in the Dhamma, the ultimate truth or reality, invites us to turn the mind to experience the here and now, the way things are. Refuge in the Sangha refers to a group of people which lives with high standards of conduct in bodily action and speech; the group can refer to the "Awakened Ones," the order of Buddhist monks, or all the people who are following the Buddha's path to liberation. We take refuge in the virtues of generosity, kindness, compassion, goodness, and let go of those thoughts which lead to harm.
Back to Top of Page

TAKING THE PRECEPTS
The Buddha's path to liberation begins from a foundation of moral discipline (sila). Taking care of our actions through restraint allows the mind to readily develop concentration and wisdom. A basic moral discipline also brings happiness, self-confidence, and self- respect.
Five precepts -- guidelines to good conduct -- can be undertaken by everyone: (1) Refraining from taking life; (2) Refraining from taking what is not given; (3) Refraining from sexual misconduct; (4) Refraining from false or harmful speech; and (5) Refraining from intoxicants. As with other teachings of the Buddha, the precepts invite reflection, wisdom, and compassion in their application. The precepts provide a standard of behavior that has great power. Standing by the precepts prevents the harmful actions and speech that might otherwise occur when strong feelings of hate, greed, or sexual desire beset the mind.
Laypeople visiting a wat on wan phra (full-, new-, and half-moon days) or anytime for meditation may choose to observe 8 precepts; these include the 5 precepts (#3 changes to refraining from any sexual activity) with (6) Refraining from eating solid food after mid-day; (7) Refraining from dancing, singing, music and shows, garlands, perfumes, cosmetics, and adornments; and (8) Refraining from luxurious and high seats and beds. The 8 precepts may at first appear difficult, but in a monastic environment they help direct one's mind toward spiritual development.
Back to Top of Page
NORTHERN THAILAND
WAT UMONG
MEANING OF NAME: "Monastery with tunnels"
OTHER NAME: Suan Buddha Dhamma ("Garden of Buddha's teachings")
ADDRESS: Tambon Suthep, Amper Muang, Chiang Mai 50000
DIRECTIONS: Located 3.5 km west of Chiang Mai. Easiest way is by
tuk-tuk or bicycle. Or, take a city bus #1 or songtaew
west 2.5 km on Suthep Rd. (_not_ the same road to Doi
Suthep Temple) to Wang Nam Kan, then follow signs south
1 km to the wat.
Chiang Mai is 700 km north of Bangkok and the most
important city of the north. Frequent bus, train, and
air services connect Chiang Mai with Bangkok and other
major centers.
TELEPHONE: (053) 277-248 (call only from 8:30 a.m. to 4 p.m.)
MEDITATION SYSTEM: Anapanasati, similar to teaching at Suan Mokkh. One
is free to use one's own meditation techniques.
TEACHING METHOD: Teachers are available for questions. Talks in English
are given every Sunday 3-6 p.m. at the Chinese Pavillion
near the pond. A library/museum has many books in
English and other foreign languages.
TEACHERS: Phra Khru Sukhandasila, abbot (Thai; age 56)
Phra Santitthito (Santi) (German; age 50) is no longer
at Wat Umong; he now takes care of a large forest center
in Australia as abbot and resident teacher: Wat
Buddhadhamma, Ten Mile Hollow, Wisemans Ferry, New South
Wales.
A Western monk is usually in residence at Wat Umong.
LANGUAGE: One should be able to speak some Thai. Other senior
monks, including the abbot, speak a little English.
DESCRIPTION: Peaceful, wooded grounds of 37.5 rai (15 acres). You can
feed the fish, turtles, and ducks in a large pond.
"Talking trees" have words of wisdom in Thai and
English. The wat is famous for its ancient tunnels and
large stupa. Other attractions include a Buddha field of
broken sculpture, a fasting Bodhisatva, a Spiritual
Theatre of paintings similar to those at Suan Mokkh,
reproductions of ancient Buddhist sculpture of India,
and a library-museum. This last building offers many
books on Buddhism and other philosophies as well as a
collection of historic objects and Buddhist art.
SIZE: monks: 45-75
novices: about 10
nuns: about 8
laypeople: about 10
DAILY ROUTINE: A bell is rung at 4 a.m. Monks and novices are
encouraged (and laypeople welcome) to attend chanting at
4:30 a.m. and 5 p.m. Monks and novices go on pindabat
after morning chanting, then eat together in a wooden
sala. Because discipline, practice, and schedule are
left up to each person for the most part, self-
motivation is especially important. Laypeople on a short
visit can follow 5 precepts; longer-term visitors should
observe 8 precepts.
FOOD: Monks eat once or twice a day from food collected on
pindabat. Nuns normally cook their own food. Laypeople
can also arrange meals at nearby shops or take from
monk's leftovers.
ACCOMMODATIONS: Individual kutis in separate areas for monks/novices,
nuns, and laypeople. Kutis, somewhat closely spaced,
have screens and electricity; some also have attached
Thai-style bathrooms (Asian- and some western-style
toilets) and running water.
WRITE IN ADVANCE?: Yes, write or enquire well in advance. Only a small
number of kutis are available for laypeople.
ORDINATION: Possible for both short- and long-term as novice, monk,
or maechee. One has a personal interview with the abbot
to request ordination. If approved, one usually trains
at Wat Umong for at least one month before ordination.
OTHER INFORMATION: The monastery, one of the oldest in the Chiang Mai
area, may date as far back as 1300 A.D. Legend tells
that a king built the brick-lined tunnels for a
clairvoyant but sometimes eccentric monk named Thera
Jan; paintings dated to about 1380 once decorated the
walls. You can enter the tunnels to see the small
shrines inside (a flashlight is useful). The adjacent
stupa was constructed about 1520 over an earlier stupa
(1400-1500). The monastery eventually fell into disuse,
though Japanese troops were said to garrison here during
WW II. Since 1948, the Thai prince Jao Chun Sirorot, now
in his 90s, has been active in rebuilding and
reestablishing the monastery. In 1949 he invited
Buddhadasa Bhikkhu (founder of Suan Mokkh in southern
Thailand) to come and live here. Duties kept Buddhadasa
Bhikkhu from coming. Instead he sent Ajahn Pannananda
and other monks to help set up and run Wat Umong.

WAT RAM POENG
MEANING OF NAME: "Monastery in memory of" (King Yod Chiengrai
established the monastery in 1492 in memory of his
father.)
OTHER NAME: Wat Tapotaram ("Monastery of ascetic practice") and
Northern Insight Meditation Center
ADDRESS: Tambon Suthep, Amper Muang, Chiang Mai 50000
DIRECTIONS: Located 4 km southwest of Chiang Mai. Easiest way is by
tuk-tuk or bicycle. Or, take city bus #1 or songtaew
west 2 km on Suthep Rd. to Phayom Market (also called
Suthep), then go south 2 km to the wat (can take tuk-tuk
or songtaew). Wat Umong is only 1 km to the northwest.
TELEPHONE: (053) 278-620
MEDITATION SYSTEM: Intensive vipassana meditation based on the Four
Foundations of Mindfulness. Mahasi Sayadaw techniques
are used.
TEACHING METHOD: Instruction and advice are given during daily
interviews. Dhamma talks in Thai are presented on the
night before //wan phra//.
TEACHERS: Prasuprommayanna Thera (Ajahn Tong), abbot (Thai; age
68)
Ven. Luang Paw Banyat Akkayano, vice abbot and head of
foreign section (Thai; age 78)
One or 2 English-speaking teachers assist.
LANGUAGE: The vice abbot and assistants speak English.
DESCRIPTION: Buildings are closely spaced on the 15-rai (6-acre)
grounds, with some trees and grass. The central stupa
dates back to the founding of the wat in 1492. The
glittering new building serves as the Tripitika Library;
it contains collections of the "Three Baskets" of the
Theravadan scriptures in Thai, English, Sanskrit, Sri
Lankan, Burmese, Mon, Korean, and Chinese languages.
SIZE: monks: 60-70
novices: about 20
nuns: 60-70
laypeople: 40-60 (roughly half are foreigners)
DAILY ROUTINE: Meditators are encouraged to try to practice 20 hours a
day, lying down to sleep only at night. Meditation
generally follows a cycle of //kraap// (bowing),
walking, and sitting. Individual interviews take place
daily (except on //wan phra//) in early afternoon.
Practice typically begins at the 4 a.m. wakeup.
Meditators have freedom to determine the schedule that
works best.
FOOD: Adequate; vegetarian can be requested and is generally
available. Rice porridge and a vegetable are served at 6
a.m., then the main meal at 10:30 a.m. Monks and novices
go on pindabat.
ACCOMMODATIONS: Individual rooms with electricity and Thai-style
bathrooms (bathing from jars; Asian- and a few western-
style toilets) with running water.
WRITE IN ADVANCE?: Recommended, because the centre is often full. If all
rooms are full, you can sign up on a waiting list.
Alternate accommodations may be available too. Writing,
or better visiting, in advance enables you to reserve a
space. Busiest times are the tourist season (Oct.
through March) and the Rains Retreat (3-month period
beginning mid- or late July). Preference is given to
those planning on staying at least 26 days for the whole
course and those who have practiced here before.
ORDINATION: Can be requested by committed meditators wishing to be
monks or nuns.
OTHER INFORMATION: The course takes 26 days to complete; a stay of one
month is a bit better. Because practice is individual,
you can arrive and begin at any time. Meditators may be
accepted for shorter periods if space is available.
Eight precepts are observed. Traditional white clothing
is worn. Teachers allow some socializing, though care
should be taken not to talk about or disturb others'
meditation.
A small foreign library has books in English and a
few other languages, Dhamma talks on tapes, and books
and tapes for learning Thai. The library is available to
meditators who have finished the 26-day course and to
outside visitors.
The wat is popular with both westerners and Thais.
Like Wat Umong, this monastery fell into disuse sometime
after its founding. During WW II, Japanese troops
occupied and badly damaged the site. Reconstruction of
the viharn began in 1971. In 1974, Prakrupipatkanapiban,
the abbot of Wat Muang Mang and head teacher of a
meditation school in Chiang Mai, came here and stayed;
he's the current abbot and now has the name
Prasuprommayanna Thera. Meditation courses at Wat Ram
Poeng began in 1975.
THAM TONG MEDITATION CENTRE
MEANING OF NAME: "Tong Cave"
ADDRESS: Tambon Ban Pae, Amper Chom Thong, Chiang Mai 50240
DIRECTIONS: Located 86 km southwest of Chiang Mai. Take a bus from
Chiang Mai toward Hot; ask to be let off at the stop for
Tham Tong (23 km past Chom Thong, between KM posts 82
and 83). Follow the gravel road 1.5 km west to Ban Pae,
then turn left 2 km on a small paved road to its end at
the meditation centre. You may have to walk in from the
highway as local transport is infrequent.
MEDITATION SYSTEM: Vipassana based on methods taught by Mahasi Sayadaw.
The centre is a branch of Wat Maha That in Bangkok; the
same meditation system is used. One can also use one's
own techniques.
TEACHING METHOD: The teacher provides instruction for new arrivals, then
interviews as needed.
TEACHERS: Ajahn Suchin Vimalo, abbot (Thai; age 52)
LANGUAGE: The teacher does not speak English. Visitors need to
know basic conversational Thai. A few nuns speak
English, but may not be available (especially for male
visitors).
DESCRIPTION: The center covers about 30 rai (12 acres) on both sides
of a narrow, wooded valley. A peaceful setting with
running stream, caves, and mountains. The land and
surrounding mountains belong to the Forestry Department.
SIZE: monks: 7-40
novices: 3-10
nuns: 15-25
laypeople: 10-40
DAILY ROUTINE: Wakeup bell is at 3:30 a.m.; the meal and some chanting
is at 8:30 a.m. One also helps with sweeping and
cleaning work. Except for the meal, the entire day is
free for individual meditation practice in solitude.
FOOD: Adequate quality; one meal at 8:30 a.m. of food offered
by the meditation centre. (Newcomers may also be offered
a rice porridge earlier in the morning for the first few
days.) Monks, novices, and nuns eat from alms bowls but
do not go on pindabat. Laymen can eat with the monks and
novices; laywomen and nuns have their meal together in
an adjacent room.
ACCOMMODATIONS: Individual kutis (in most cases), fairly close together,
or rooms; most have electricity, screens, and Thai-style
bathrooms with running water (bathing from tanks; Asian-
style toilets).
WRITE IN ADVANCE?: Recommended. The centre is often full during the
Rains Retreat and times of other retreats.
ORDINATION: Not available for novice or monk. Women can ordain as
maechees; this centre appears to be an especially good
place for the nun's life.
OTHER INFORMATION: This is a meditation practice center with strict
discipline. Visitors must be highly self-reliant and
self-motivated. Laypeople wear white clothing and follow
8 precepts. Time should be devoted to meditation and
all-around mindfulness. Socializing, reading, and
writing are discouraged.
Back to Top of Page

http://www.nomad4ever.com/about/

2009-01-01T09:22:00.000-08:00

http://www.nomad4ever.com/about/

Don’t we all want to be somehow Nomads, Vagabonds, Roamers, Rovers, Libertarians, Pilgrims, Wanderers, Perpetual Travelers, Permanent Tourists, Tramps, Continental Drifters, World Citizens?

What are you waiting for? Life is what you make it! Break the cycle, get out of the rat race, break the habit and peer pressure, downshift, retire young - trot the globe, ‘walk the earth…like Caine in Kung Fu’, make new friends - make your own life!

My name is Christian Skoda, I’m a Freethinker of German Origin and have a ‘Rat Race History’ of 14 years with a big European ITC firm up to VP and Director level before finally calling it quits. My choice is now a Nomadic Lifestyle in Asia, after 4 years Singapore, Thailand, now Bali, Indonesia and let’s see - maybe Philippines next year.

This website follows my journey to live my life how *I* want it. Not what Society, Politicians, Religious Leaders or a Boss want me to do for them.

Isn’t that selfish? Maybe. But then - your life is what *you* make it, no?!

Sometimes people ask, if I’m not getting bored - doing nothing? Doing nothing? I mean I don’t do anything what I don’t want or like. Do I need to work to do *something*?

This our planet is soooo beautiful, there are so many things to see and do during a short day. How can I ever be bored in my life?

Am I not worried of getting lost, throwing away my career, my ‘normal’ life?

Let me ask you:

Is regular 9-5 work exciting? Or working long hours overtime? Being abused by your boss by being reachable 24/7 for other people’s problems? Elbowing your way to the Top for a Career? Does it fulfil you? Does it keep you from being bored? Does it keep you from being lost or worried? Does is bring warmth into your heart and life?

And what is ‘normal’ anyway?

‘Is normality getting dressed in the clothes that you buy for work, driving through traffic jams in the car that you are still paying for, in order to get to the job that you need so you can pay for the clothes, the car, and especially, the house that you leave empty all day in order to live in it?’

I’m sorry, but the Rat Race is a concept I’m no longer buying anymore.

And there are more like me. They find the answers to the question: Why?

They take a year sabbatical and find out, that there is another world out there. Aside from the glitzy glammer which we consume every day on Television - and which consumes us in the end. Then they sell their belongings and ties of a material world, go out and live their dreams.

Will there ever be a way back? Not for us Nomads, not for us.

We know the world out there is waiting for us to be explored, discovered, travelled, enjoyed.

Being bored and being worried was yesterday!

http://www.nomad4ever.com/about/

Сбогом на гнева

2008-09-09T10:28:00.000-07:00

Източник: http://duhovnost.blog.bg/

Сбогом на гнева

Една от най-добрите противоотрови на гнева е да престанете да си казвате: “Ех, ако си приличахме повече с теб.”

Вероятно вашият “фитил” е твърде къс. Вие може би смятате, че гневът е част от живота ви, но съзнавате ли, че той не служи за нищо полезно? Може би оправдавате избухванията с думи от рода: “Човешко е да се гневя” или “Ако не дам воля на гнева си, той ще се натрупа в мен и ще ми причини язва”. Вероятно гневът е такава част от вас, която не харесвате, а и която никой друг не харесва.

Да се гневите не е толкова “човешко”. Гневът не ви е нужен и няма нищо общо с щастливия, самоосъществил се човек. Той е израз на едно слабо място, своеобразен психичен грип, който ви изтощава както всяка физическа болест.

Да определим термина “гняв”. Както е използван в тази лекция, той се отнася до вид демобилизираща реакция, проявяваща се, когато определено очакване не се изпълни. Той приема формата на ярост, враждебност, вдигане на ръка над някого или дори ядно мълчание, но не е просто досада или раздразнение. Ключовата дума отново е “демобилизация”. Гневът демобилизира и обикновено е резултат от желанието ви светът и хората в него да са различни от това, което са.

Гневът е избор, а също и навик. Той е заучена реакция спрямо фрустрацията (разочарованието, което чувствате, когато нещата не стоят така както ви се иска), която ви кара да се държите така, както не бихте желали. В действителност силният гняв е вид лудост. Човек е луд, когато не може да контролира поведението си. Следователно, когато сте гневен и не се контролирате, вие временно полудявате.

От гнева не се извлича психична печалба. Както го определихме, гневът е обезсилващ. Що се отнася до физиологичното му въздействие, доказано е, че той може да причини появата на високо кръвно налягане, язва, обрив, сърцебиене, безсъние, умора и дори сърдечно заболяване. От психична гледна точка гневът разрушава любовта, затруднява общуването, поражда чувство на вина и потиснатост или, най-общо казано, пречи във всичко. Може би не вярвате на това, защото сте чували, че е по-здравословно да се дава воля на гнева, а не да се трупа. Да, проявата на гняв е действително по-здравословно поведение от потискането му. Има обаче нещо, което е още по-здравословно – изобщо да не изпитвате гняв. (Не става дума да бъдете безчувствени, както някои са. Въпросът е да се научите да гледате върху нещата от друга гледна точка. – коментар от duhovnost). В този случай пред вас няма да стои дилемата дали да дадете воля на гнева си, или да го потиснете.

Както всички емоции, гневът е резултат от мисълта, а не нещо, което ви завладява. Когато се сблъскате с обстоятелствата, които са различни от желаните за вас, вие си казвате, че нещата не би трябвало да бъдат такива (фрустрация), и след това избирате изпитана гневна реакция, която изпълнява определена функция. (Прочетете раздела за печалбите към края на тази лекция). Дотогава, докато смятате, че гневът е нещо типично човешко, вие имате причини да го приемате и да избягвате да му оказвате съпротива.

Ако решите да не се разделяте с гнева, непременно му давайте воля, изразявайте го по неразрушителни начини. Започнете обаче да мислите за себе си, като за човек, който може да избира други мисли, когато е фрустриран – тогава демобилизиращият гняв може да се смени с по-положителни емоции. Досадата, раздразнението и разочарованието са чувства, които най-вероятно ще продължите да изпитвате, тъй като светът никога няма да стане такъв, какъвто вие искате. Вие обаче можете да отхвърлите гнева, тази вредна емоционална реакция спрямо пречките.

Вие можете да се заемете с прогонването на гнева, тъй като той ви пречи. Да погледнем въпроса по-задълбочено. Ако смятате, че като повишите глас или се покажете ядосан/а пред две годишното си дете, ще го спрете да играе на улицата, където то може да пострада, повишаването на гласа е отлична стратегия. То се превръща в гняв само ако сте истински ядосан/а, ако се развълнувате и получите сърцебиене, ако започнете да блъскате нещата около себе си и сте общо взето, демобилизиран/а за по-кратко или по-продължително време. Непременно изберете такива стратегии, които ще подкрепят подходящото поведение, но не приемайте цялата вреда свързана с него. Трябва да се научите да мислите по следния начин: “Това поведение е опасно за детето. Искам да го накарам да разбере, че аз няма да допусна то да играе на улицата. Ще повишавам глас, за да му покажа, че ми е много неприятно. Но няма да се вбесявам.”.

Представете си майка, която не може да овладее тази проява на умишлен гняв. Тя непрекъснато се разстройва от повтарящото се лошо поведение на децата си. Изглежда, че колкото повече се разстройва, толкова по-зле се държат те. Тя ги наказва, изпраща ги в стаята им, непрекъснато им крещи и почти винаги се чувства засеганата, когато се занимава с децата. Животът й на майка е непрестанна борба. Единственото нещо, което тя знае, е да говори с тях на висок глас, така че всяка вечер тя е със съсипани нерви, изтощена от битката през деня.

А защо децата не се държат добре, като знаят колко силно се разстройва майка им, когато не я слушат? Защото иронията на гнева е, че никога не променя другите. Само засилва желанието им да имат власт над разгневения човек. Да чуем какво биха си казали въпросните деца, ако можеха да обяснят защо се държат зле с майка си: “Брей, колко лесно можем да накараме мама да кипне! Само трябва да кажеш това, да направиш онова и можеш да правиш с нея каквото си поискаш, да я накараш да побеснее. Ще поседим малко в стаята си, но пък какво получаваме в замяна! Пълен емоционален контрол над нея на такава ниска цена. След като имаме власт над нея, ще извършим още някоя пакост, за да видим как ще я побъркаме с държанието си.” (Такива явления, като описаното се случват в т.нар.”цивилизовани” държави, където майките не са се научили да упражняват власт над децата си, като ги бият и по този начин ги травмират вероятно за цял живот. Все пак плесницата на едно дете може да бъде от полза, защото така то ще разбере, че не всичко на този свят е позволено. Преди да го направим обаче трябва да сме наясно дали шамарът ще го научи на нещо или просто ще го травмира. Винаги трябва да се обяснява на детето как искаме то да се държи и защо това е правилно – коментар от duhovnost).

Гневът, използуван във всяко взаимоотношение, почти винаги насърчава другия да продължи да се държи така, както се е държал досега. Човекът предизвикал гнева, може да се престори на изплашен, но знае, че когато пожелае, може да “пощури” другия. Всъщност той упражнява същото отмъстително влияние, каквото и разгневения индивид си мисли, че има над другия.

Винаги когато реагирате с гняв на поведението на даден индивид, вие му отнемате правото да бъде такъв, какъвто си избере. В главата му се върти невротичната фраза: “Ех, ако си приличахме повече с теб. Тогава щях да те харесвам, а нямаше да съм гневен.” Хората обаче никога няма да бъдат такива, каквито искаме да бъдат през цялото време. В повечето случаи хората, и нещата са различни от това, което ние искаме. Така е устроен светът. Вероятността да се промени е нулева. Така че винаги когато избирате гнева, защото сте се сблъскали с някого или нещо, което не ви се нрави, вие решавате да бъдете огорчен или по някаква причина демобилизиран под влияние на реалността. Наистина много глупаво е да се разстройвате за неща, които никога няма да се променят. Вместо да избирате гнева, можете да започнете да си казвате, че другите имат право да не бъдат такива, каквито вие искате. (Това би означавало според будизма да ги възприемем, като същества, които имат еднакво право на щастие, както и ние самите – коментар: duhovnost). Можете да не ги харесвате, но няма защо да се разгневявате от това. Гневът ви само ще ги насърчи да продължат да се държат с вас така, както са се държали досега, и ще предизвика физическия стрес и душевните терзания, за които стана дума по-горе. Изборът действително зависи от вас. Гняв или нови мисли, които ще ви помогнат да отхвърлите потребността от гнева. (Това означава – да се справим с гнева чрез мъдрост, а не чрез безчувственост! – коментар: duhovnost).

Може би се виждате в друга светлина – като човек, който е натрупал много гняв, но никога не е имал смелостта да го изрази открито. Вие събирате яд, но не казвате дума, подготвяте полчвата за болезнената язва и преживявате висока тревожност в настоящите си моменти. Това обаче не е противоположното поведение на човек, който беснее и крещи. В главата ви се въртят същите фрази, че хората и нещата трябва да бъдат такива, каквито вие ги искате. Ако бяха такива – разсъждавате вие, - аз нямаше да изпитвам гняв. Тази логика е погрешна и ако я отхвърлите, ще се освободите от напрежението, което изпитвате. Вие можете да се научите да давате воля на събралия се у вас гняв, вместо да мислите поновому, за да не се поражда гневът. Ето някои от тези нови мисли: “Ако той иска да се държи като глупак, аз нямам намерение да се ядосвам. Тъпото му държание си е негово, а не мое.” Или нещата не се развиват така, както аз очаквах. Това не ми харесва, но няма да се демобилизирам.”

Първото, което трябва да направите, е да се научите да изразявате гняв с ново смело поведение. После трябва да се научите да мислите по нови начини, които ще ви помогнат да преминете от външната към вътрешна локализация на контрола. Крайната цел е да престанете да се влияете от поведението на другите, тъй като то си е техен личен проблем. Вие можете да се научите да не се разстройвате от поведението и идеите на другите, като поддържате висока самооценка(самочувствие) и не позволявате на хората да имат власт над вас, вие няма да се самоогорчавате с гняв в настоящите си моменти.

ИМАЙТЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Не е възможно едновременно да сте гневен и да се смеете. Гневът и смехът взаимно се изключват, а вие може да изберете едното или другото.

Смехът е светлината на душата. Без светлина нищо не може да расте и се развива. Както е казал един известен политик: “Вярвам, че не можете да решавате най-сериозните проблеми в света, ако не разбирате най-смешните.”.

Вие може би гледате на живота прекалено сериозно. Единствената най-ярка особеност на здравите хора е жизнерадостното им чувство за хумор. Да помагаш на другите да изберат смеха и да се научиш да заставаш отстрани и да виждаш нелепостта на почти всяка житейска ситуация е отлично средство срещу гнева.

Има голямо значение дали ще изберете смеха или гнева. Разликата е, че в първия случай настоящите ви моменти ще бъдат изпълнени с щастие, а във втория с терзания.

Толкова ли сериозно приемате и себе си и живота си, че не може да отстъпите крачка назад и да видите колко глупаво е да се приемат нещата така тържествено? Отсъствието на смях е признак на болестно състояние. Когато усетите, че ставате прекалено сериозен по отношение на себе си и на това, което правите, припомнете си, че друго време нямате. Защо ще пилеете настоящето си, като изпитвате гняв, когато да се смееш е толкова приятно.

Смях заради самия смях. Той е оправдание за съществуването си. Не ви е нужно да имате причина за да се смеете. Просто се смейте. Вглеждайте се в себе си и в другите в този свят, след това решавайте дали да продължите да се гневите, или да развиете у себе си чувство за хумор. То ще даде и на самия вас и на околните един от най-безценните дарове – смеха. Да се смееш е толкова хубаво.

НЯКОИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИЧИНИ ЗА ГНЯВ

Гневът непрекъснато е в действие. Навсякъде могат да се наблюдават хора, изпитващи демобилизация в различна степен – от лек яд до сляпа ярост. Това е рак – макар и заучен, който се разпространява в отношенията между хората.

Често срещани ситуации в които хората избират гнева:

1-Гняв в колата – водачите на МПС-та крещят на другите водачи по всякакви поводи. Кръвта ви кипва, когато някой шофьор кара твърде бавно, твърде бързо, не дава сигнал, дава погрешен сигнал, минава в друга лента или допуска други грешки.

2-Гняв в състезателни игри. Футбола, тениса, покера и редица други игри отлично възбуждат гняв. Играчите се ядосват на партньорите или противниците си, ако те сбъркат или нарушат правилата на играта. Тропането с крака и хвърлянето на спортни съоражения са по-здравословни прояви от това да се удрят другите или да им се крещи, но те все пак пречат настоящите моменти да се изживяват пълноценно.

3-Гняв породен от нещо неуместно. Много хора се вбесяват, когато смятат, че някой човек или събитие не е на мястото си. Например шофьорът на лека кола може да реши, че велосипедистът или пешеходецът не би трябвало да бъдат на шосето, и да се опита да ги прогони оттам. Този вид гняв може да се окаже опасен. Голям брой от т.нар. пътнотранспортни произшествия всъщност се дължат на злополуки, в които неконтролираният гняв има тежки последици.

4-Гняв насочен към данъците. И най-силният гняв няма да промени законите за облагане с данъци, но въпреки това хората беснеят, защото данъците не са такива, каквито те биха искали да бъдат.

5-Гняв породен от закъснението на другите. Ако очаквате хората да действат по вашия график, ще ви се наложи да изберете гнева, когато те не спазват разписанието ви, а демобилизацията си ще оправдаете с фразата: “Имам право да му се сърдя. Накара ме да го чакам половин час.”

6-Гняв породен от липсата на организация или от немърливостта на другите. Вие можете да продължавате да изпитвате гняв, въпреки че така само ще ги окуражите и занапред да се държат по същия начин.

7-Гняв към неодушевени предмети. Ако ударите пищяла си или нараните с чук палеца си и извикате от болка, реакцията ви може да ви облегчи, но ако изпаднете в ярост и извършите нещо необмислено, например пробиете стената с юмрук, постъпката ви ще бъде не само безполезна, но и болезнена.

8-Гняв породен от загубата на предмети. И най-силният гняв няма да върне загубеният ключ или портфейл, но ще ви попречи да търсите по-резултатно.

9-Гняв, породен от събитията в света, които са извън властта ви. Може да не одобрявате полтиката, вътрешната търговия или икономиката на някоя държава, но гневът ви и демобилизацията, която той поражда у вас, не ще променят нищо.

НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ГНЕВА

Гнева може да се премахне.За това ще е необходимо ново мислене и действие във всеки пореден настоящ момент. Когато се сблъсквате с хора или събития, които ви карат да избирате гнева, осъзнавайте какво си казвате по този повод и след това избирайте нови фрази, които ще породят нови чувства и по-ефективно поведение. Ето някои специфични стратегии за преборване с гнева:

1-Най-напред трябва да осъзнаете мислите, които ви обземат в момент на гняв, и да си напомните, че не е необходимо да мислите по този начин, само защото сте мислили така в миналото. Осъзнаването е от изключително голяма важност.

2-Опитайте се да отложите гнева. Ако в дадени условия обикновенно реагирате с гняв, опитайте се да го отложите с 15 сек. и след това избухнете, както сте свикнали да правите. След това се опитайте да го отложите с 30сек и постепенно удължавайте интервалите. Почувствате ли, че сте в състояние да отлагате гнева си, вие ще сте се научили да се владеете. Отлагането означава контрол. След дълга практика ще се научите изцяло да отлагате гнева.

3-Когато се опитвате да използвате гнева, за да внушите нещо на дете, престорете се на разгневен. Повишете глас и гледайте строго. Но не преживявайти всички физически и психични терзания, свързани с гнева.

4-Не се опитвайте да си внушавате, че нещо, което ви е неприятно, ви прави удоволствие. Нещо може да не ви харесва и въпреки това да не е необходимо да се ядосвате заради него.

5-В момент на гняв си напомняйте, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто избере и, че ако изисквате от някого да бъде различен от това, което е, вие само ще удължите гнева си. Свикнете да позволявате на другите сами да избират – така както настоявате на правото си да правите това.

6-Можете да помолите за помощ някого, на когото имате доверие. Накарайте го да обещае, че винаги когато ви види разгневен, ще ви го каже с думи или с предварително уговорен сигнал. Когато получите такъв сигнал, помислете как се държите в момента и след това приложете стратегия за отлагане на гнева.

7-Водете си дневник на гнева, като записвате в него точния час, мястото и случая, в който сте решили да бъдете гневен. Водете го прилежно и изисквайте от себе си да отразявате всяко гневно поведение. Ако постоянствате, скоро ще откриете, че необходимостта да вписвате подробностите около всяко свое разгневяване ще ви накара все по-рядко да избирате гнева.

8-След някой изблик на гняв обявете, че просто сте се изтървали и че сте си поставили за цел да промените мисленето си, за да не изпитвате гняв. Облеченото в думи решение ще ви помогне да осмислите постъпката си и ще докаже, че действително полагате усилия над себе си.

9-В момент, когато сте спокоен, поговорете с хората, към които най-често е насочен гневът ви. Взаимно си обяснете с кои свои действия всеки един предизвиква гняв у другия и измислете начини да съобщавате за чувствата си без демобилизиращ гняв. За да не продължавате да се обиждате взаимно с безмислен гняв, можете да се уговорите да се изяснявате с бележки, с помощта на друг човек или с отрезвяваща разходка. След няколко такива разходки ще започнете да виждате безмислието на гнева.

10-Намалете силата на гнева си в първите няколко секунди, като определяте чувствата си и чувствата, които предполагате, че вашият партньор изпитва. Най-решаващи са първите 10сек. След този период гневът ви обикновенно ще се е уталожил.

11-Имайте предвид, че да дадете воля на гнева си е по-здравословно от това да го трупате, но най-здравословно е изобщо да не се гневите. Щом престанете да смятате, че гневът е нещо естествено и типично човешка черта, вие ще имате вътрешна причина да положите усилия за да го премахнете.

12-Освободете се от предварителните си очаквания по отношение на другите. Когато изчезнат очакванията, ще изчезне и гневът.

13-Напомняйте си, че децата винаги са палави и шумни и че не ще постигнете нищо, ако се гневите. Вие можете да им помогнете да правят конструктивен избор в други насоки, но никога няма да успеете да промените природата им.

14-Самоуважавайте се – така никога няма да се обременявате с този самопогубващ гняв.

15-Когато попаднете в улично задръстване, наблюдавайте се колко време можете да издържите, без да избухнете. Полагайте усилия да се владеете. Вместо да креснете на някой пешеходец, учтиво го запитайте нещо. Употребете забавянето, за да напишете писмо, да съчините песен, да измислите начин за излизане от задръстването или да си припомните някои от най-приятните моменти в живота си.

16-Вместо да бъдете емоционален роб на всяко създаващо фрустрация обстоятелство, използвайте ситуацията като предизвикателство, за да я промените, и тогава няма да ви остане време за гняв в настоящите ви моменти.

Гневът пречи. Не води до нищо. Както всички слаби места, той е средство, чрез което вие обяснявате чувствата си с неща, които са извън вас. Правете сам своя избор – и нека той не бъде гневен.

Чужди Проблеми

2008-08-31T13:45:00.000-07:00

Войнът на Светлината знае кое си струва труда. Той решава кога да действа, използвайки Вдъхновението и вярата си. Случва му се да среща хора, приканващи го да участва в битки, които не са негови или пък не го засягат, да се сражава на бойни полета, които са му непознати. Тези хора искат да въвлекат ВС в стълкновения, които са важни за тях, но не и за него.
Много често това са бвлизки на воина хора, които го обичат, вярват в силата му и - тъй като са разтревожени - се стремят да получат помощта му на всяка цена.
В такива моменти той се усмихва и показва любовта си, но не приема предизвикателството.
Истинският ВС винаги избира бойното си поле.

изпратено ми от Йода на 31.08.2008

6 съвета как да преодолеем отказите в живота

2008-08-30T01:29:00.000-07:00

Навсякъде в живота се сблъскваме с откази на това, към което се стремим. Дали ще е кандидатстване за работа или предложение за интимна връзка - отказът ни действа много депресиращо и обърква цялото ни съзнание. Срамът, че сме били отхвърлени, ни създава особено гадно усещане за малоценност или некадърност, а някои ги изпълва с необоснован гняв.

Ето 6 съвета как да повлияем на собствените си чувства, така че да преодолеем горчивината от отказа и да продължим да гледаме напред:

1. Не го приемайте лично. Причините за отказа могат да бъдат различни и не непременно свързани с вас. Може човекът, който е взел решението, да е имал лош ден или просто неговата представа за това, което търси, да е различна от това, което вие му предлагате. Не се настройвайте, че вие сте некадърен, или че никой не ви харесва. Един отказ не означава, че светът се е настроил срещу вас!

2. Мислете положително. Разбира се, че е трудно точно в такъв момент човек да мисли положително, но това е правилния подход, за да не изпаднете в депресия. Не случайно нашата поговорка казва "Всяко зло за добро". Човек никога не знае какво печели, когато губи. Може би това не е била точната работа за вас или човекът, с когото сте искали да се обвържете, не е бил най-подходящият за вас.

3. Изслушайте аргументите за отказ внимателно. Важно е да разберете точната причина да ви отхвърлят. Може да се окаже, че наистина сте допуснали грешка, която можете да коригирате. Критиката може да бъде полезна и конструктивна. Никой не обича да го критикуват, но ако подтиснете първоначалния изблик на гняв и недоволство и се вслушате в аргументите на човека отсреща, можете да си извадите добра поука за в бъдеще.

4. Бъдете великодушен към себе си. Един отказ, независимо за какво, е сериозен удар по самолюбието на всеки човек. Все пак, приемете за себе си, че да се греши е човешко и няма нищо срамно в това. Един неуспешен опит не е краят на света и след него ще последват още. Успехът на великите хора е предшестван от поредица от неуспехи, които те са успели да превъзмогнат. Простете си и продължете напред. Не изпадайте в самосъжаление и не се опитвайте да лекувате травмата с алкохол, дрога или безумно пазаруване.

5. Припомнете си, че сте уникална и ценна личност. Дори и да са ви отхвърлили заради това, че не отговаряте на някакви изисквания, това не е повод за униване. Може би това просто не е вашият път и вашето призвание. Потърсете онова, което най-много обичате да правите или това, в което сте истински добри. Отдайте се на хобито си и на близките си хора - те ви обичат и ценят заради това, което сте!

6. Подгответе се за следващия опит. Един отказ е само начин да си научим по-добре урока. Бъдете убедени, че следващия път ще се справите по-добре. Вземете си поука от предишния неуспех и се подгответе по-стабилно. Може и вторият опит да бъде неуспешен, но той само ще ви направи още по-силни. Опитвайте пак и пак - успехът идва при тези, които са постоянни в целите си!

Източник - блога Спри и помисли! http://spriipomisli.blogspot.com/2008/08/6.html

Бог

2008-08-28T09:33:00.000-07:00

Личността е съвкупност от разум, чувства и воля. И освен това тази съвкупност може да се самонаблюдава, саморазвива и да влиза в контакт с други личности. Това е според традиционното християнство :)

Според традиционното християнство (ТХ), нашите Личности са сътворени от Бог-Личност по Негов образ и подобие т.е. като съвкупност от разум, чувства воля.

За разлика от нас, Личността Бог има качества, които ние нямаме. Или може би засега (в земния живот) не проявяваме-Присъства навсякъде. Сътворява огромни по размер и свръх сложни по съдържание системи-вселени например.

Успехът

2008-08-19T04:45:00.000-07:00

Думите на мексиканеца Карло Салим – най-богатия човек в Латинска Америка, - завещани му от неговата майка. Те са в отговор на въпроса на какво се дължи забележителния му успех (обърни внимание, че той не уточнява дали се смята за „успял”!):

„Успехът няма нищо общо с онова, което хората обикновено мислят. Не се дължи на благороднически или научни титли, нито на наследена кръв или на престижа на училището, чийто възпитаник си. Не се дължи на размерите на къщата ти или на броя на автомобилите паркирани в гаража ти. Не е свързан с това дали си ръководител или подчинен и с членството ти в престижен клуб или асоциация. Няма нищо общо с властта, с която разполагаш; с това дали си добър администратор или с умението ти да говориш пред публика и с прожекторите, които те следват когато го правиш. Не е в технологиите, които използваш, или в титлата пред името ти. Не зависи от това дали си предприемач, дали говориш много езици, дали си чаровен, млад или стар.

Успехът зависи от това колко хора ти се усмихват, колко хора обичаш и колко оценяват искреността и свободния ти дух. Свързан е с хубавия спомен за теб когато си далеч; с броя на хората, на които помагаш, и на онези, на които си се постарал да не навредиш; с това дали таиш или не омраза в сърцето си; с това доколко твоите триумфи отразяват или се разминават с мечтите ти. Успехът е в умението да си сред хората, не в контрола над тях. И зависи от това дали си използвал главата си толкова колкото сърцето си; дали обичаш природата и децата и дали полагаш грижи за възрастните. Той е в твоята доброта, в желанието ти да служиш и в последователността на поведението ти. Не зависи от броя на последователите ти, но от броя на онези, които наистина те обичат. Той е твоята чиста съвест, неопетненото ти достойнство и желанието ти да си нещо повече. Не да притежаваш повече!”

2008-08-07T07:58:00.001-07:00

Somebody wrote in her profile on a dating site:
I am a fanatic lover of liberty, considering it as the unique condition under which intelligence, dignity and human happiness can develop and grow; not the purely formal liberty conceded, measured out and regulated by the State, an eternal lie which in reality represents nothing more than the privilege of some founded on the slavery of the rest; not the individualistic, egoistic, shabby, and fictitious liberty extolled by the School of J.-J. Rousseau and other schools of bourgeois liberalism, which considers the would-be rights of all men, represented by the State which limits the rights of each -- an idea that leads inevitably to the reduction of the rights of each to zero. No, I mean the only kind of liberty that is worthy of the name, liberty that consists in the full development of all the material, intellectual and moral powers that are latent in each person; liberty that recognizes no restrictions other than those determined by the laws of our own individual nature, which cannot properly be regarded as restrictions since these laws are not imposed by any outside legislator beside or above us, but are immanent and inherent, forming the very basis of our material, intellectual and moral being -- they do not limit us but are the real and immediate conditions of our freedomI like riding my bike a lot. I like reading crazy situation list literature until I'm not sure what reality consists of. I like waking up to watch the sunset in Centenial park and sitting on the bench all day and reading. I want to make the world a place free of species-centric behavior, of ecologically sound lifestyles, of sustainability, were everyone can enjoy actually being alivewithout ANY oppression...in short i am an activist and environmentalist!!

Develop an understanding of cultural anthropology.

2008-08-04T05:48:00.000-07:00

Become a student of cultures. Pick up a few books in your local bookstore or at your local university bookstore about the study of cultures. What are the ways in which cultures differ? How did they get that way? Are there similarities across all of most cultures? What’s the role of religion? Geography? History? Economics? Natural resources? Read Will and Ariel Durant's The Lessons of History (1968) to get a great picture of how countries and cultures formed.

Build a framework for understanding cultures different from your own.
An excellent framework for understanding the dimensions that differentiate between cultures may be found in Fons Trompenaars' Riding the Waves of Culture. These dimensions are based on research that indicates that cultures differ along seven major dimensions. Cultures may be placed somewhere on each dimension and compared with other cultures in terms of the behaviors likely to be exhibited or in terms of the relative value placed on a particular competency by a given culture. The dimensions and a short definition are as follows:
· Universalistic vs. Particularistic Cultures
· In a more universalistic culture (Canada, United States) rules apply to everyone, while in a more particularistic culture (Russia, South Korea) rules are more dependent on relationships and special circumstances.
· Individualistic vs. Collectivistic Cultures
. In a more individualistic culture (Canada, United States) the individual is primarily responsible for their actions, while in a more collectivistic culture (China, Japan) the group is more important than the individual.
· Neutral vs. Affective Cultures

. In a more neutral culture (United Kingdom, Japan) self-control is prized and emotions are more closely guarded, while in a more affective culture (Italy, France) emotions are more likely to be expressed with little or no filtering.
· Specific vs. Diffuse Cultures
. In a more specific culture (Sweden, Switzerland) relationships are based on a specific purpose (you are my finance director) and personal issues or relationships are rarely mixed into the business relationship. In a more diffuse culture (Indonesia, Thailand) the boundaries between personal or business issues are often mixed and very important.
· Ascriptive vs. Achievement Cultures
. In a more ascriptive culture (Austria, Nigeria) status is more often based on family status or wealth, while in an achievement culture (United States, Australia) hard work and personal achievement have more value.
· Internal Control vs. External Control Cultures
. In a more internal control culture (West Germany prior to reunification or South Korea today) the individual is expected to be the source of action, while in a more external control culture (East Germany prior to reunification or North Korea today) the individual is more likely to be influenced by external forces and have fewer personal options. Don’t we have a better example? Western democracies on one side and China, the Middle East on the other?
· Past, Present, and Future Cultures
. Past-focused cultures are more focused on tradition and protocol (Russia); present-focused cultures are more focused on the here and now (Venezuela); while future-focused cultures are more focused on what will be the vision for tomorrow (United States).

Erfolgreich durch Selbstmotivation: Träume verwirklichen

2008-08-04T05:42:00.000-07:00

Wie steht es um Ihre Lebensplanung? Wie um Ihr Selbstmanagement? Wie sieht Ihr Schlüssel zum Erfolg aus? Von Microsoft-Gründer Bill Gates stammt die Liste der 3 Schlüssel zum Erfolg für ein neues Unternehmen (vom Nebenjob bis zum Konzern):

1. Selbstbewusstsein: Zur richtigen Zeit am richtigen Platz sein Vielleicht sind Sie in Ihrer Lebensplanung schon dort! Ein Exportland wie Westeuropa hat alle Möglichkeiten, um mit der ganzen Welt in Kontakt zu treten. Wo waren Sie, als die Internet-Revolution begann? Gehörten Sie in Ihrer Firma zu den Ersten, die die Chancen erkannten, oder waren Sie skeptisch? Wo waren Sie beim Handyboom? Der nächste Erfolgszug rollt gerade irgendwo an: Solartechnik? Bio- Medizin? Internet-Telefonie? Bildung für Vorschulkinder? Für Senioren? Eine neue Massagetechnik, eine Innovation in der Psychologie, Theologie, Elektrotechnik ...? Die Welt ist voller Riesenchancen. Viele davon haben Sie verpasst, Sie waren zu langsam, zu skeptisch, nicht weit genug mit der Lebensplanung. Aber bei der nächsten Welle könnten Sie es sein, der obenauf ist - glücklich, zufrieden und erfolgreich!

2. Selbstmanagement: Eine Vision von der Zukunft haben Nehmen Sie Vision für Ihre Lebensplanung wörtlich: Was sehen Sie? Malen Sie sich aus, wie und wo Sie heute in 10 Jahren sein werden. Sehen Sie eine Leuchtschrift mit Ihrem Namen? Oder wenigstens ein Blatt mit Briefkopf, auf dem Sie jemandem einen Betrag in Rechnung stellen? Sehen Sie für Ihre Lebensplanung Ihr Bild in der Zeitung? Was halten Sie in der Hand? Visualisierungsübungen sind keine Spielerei, sondern können die Wirklichkeit verwandeln. Klar: Ihr Plan wird nicht durch Ihre Visualisierung allein real. Dazu bedarf es viel praktischer Arbeit. Aber: Wenn Sie sich nicht sehen, wird es mit Ihrem Plan auch nichts werden. Bill Gates hatte viele Visionen, die eingetreten sind, obwohl sie vorher belächelt wurden: Dass eines Tages auf jedem Schreibtisch ein Computer steht, dass Schreibmaschinen aussterben, dass die Maus das Eingabeinstrument der Zukunft sein wird. Mit anderen Visionen lag er auch daneben - so schätzte der reichste Mann der USA das Internet lange Zeit als Spielerei ein, die bald vorübergeht. Aber dann hat er einen Witz gerissen über seine Blindheit, auf sein Selbstbewusstsein gesetzt und eine neue Vision entwickelt. Seien auch Sie so flexibel!

3. Mentale Stärke: Sofort kraftvoll handeln Viele Menschen sind am richtigen Platz, erwischen die Welle, haben auch eine Vision - aber dann beschäftigen Sie sich mit dem Projekt, das den meisten Erfolg erwarten lässt, nur "ein bisschen". Oder Sie "warten erst mal ab". Nein: Sie sollten loslegen. Dazu hat der Motivationsexperte Craig Lock folgende 5 Ratschläge, die Sie in Ihre Lebensplanung einfließen lassen sollten:

a) Positives Denken: Werden Sie leidenschaftlich Entschuldigen Sie sich nicht dafür, wenn Sie sich für etwas begeistern. Viele Menschen halten es für eine Stärke, allen Neuerungen gegenüber cool und zynisch zu bleiben. Sehen Sie sich diese Menschen genauer an: In der Regel sind es Verlierertypen. Machen Sie um diese Leute einen Bogen. Umgeben Sie sich mit begeisterungsfähigen Köpfen und Herzen.

b) Erfolgstraining: Bleiben Sie Schüler Lernen Sie von anderen. Aber nur das, was Sie gut finden. Kleiner Tipp: Wenn Sie jemanden beneiden, ist er in der Regel ein besonders nützlicher Lehrmeister für Sie und gut für Ihr Erfolgstraining. Lassen Sie sich von Pannen und Rückschlägen nicht zurückwerfen. "Erfolg besteht zu 99 % aus Fehlern" sagt ein amerikanisches Sprichwort. Das ist natürlich übertrieben, aber die Zahl ist ein guter Maßstab für Ihre Lebensplanung. Schätzen Sie sich glücklich, wenn Sie weniger Fehler brauchen, um ans Ziel zu gelangen!

c) Motivation und Selbstmotivation: Werden Sie ein demütiger Angeber Das klingt so schwierig, wie es ist. Erfolgreiche Menschen mit viel Selbstbewusstsein leben in einem ständigen Spagat aus Bescheidenheit und Selbst-PR. Sorgen Sie dafür, dass man Sie wahrnimmt. Wenn Sie Erfolg haben, können Sie niemals jedermanns Liebling sein. Aber tun Sie alles dafür, dass man hinter Ihrem Rücken nicht schlecht über Sie redet. Als Maßstab rät Craig Lock: Je erfolgreicher Sie werden, umso bescheidener dürfen Sie auftreten.

d) Haben Sie Spaß Konzentrieren Sie sich auf Ihre wichtigste Aufgabe und gehen Sie ganz darin auf. Im besten Fall erleben Sie dann "Flow", also Befriedigung und Freude aus der Arbeit selbst. Der Erfinder Thomas Edison schrieb in sein Tagebuch: "Eigentlich habe ich in meinem ganzen Leben nie wirklich gearbeitet. Es war immer ein Riesenspaß!"

e) Lebenssinn: Seien Sie für andere da Erfolg ist Gift, wenn Sie ihn nur für sich selbst gebrauchen. Dann verseucht und korrumpiert er Sie. Entwickeln Sie Ihre Kraft und Ihr Selbstbewusstsein weiter, anderen zu helfen und den Erfolg weiterzugeben. Erfolgreich ist vor allem, wer andere erfolgreich macht und Ihnen Selbstbewusstsein verleit. Dann ist Erfolg kein Gift, sondern ein Samen, der sich ausbreitet und vielen Menschen Lohn und Brot gibt.

свободен избор

2008-07-25T15:23:00.001-07:00

Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор, т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска изключително много, те се чувстват онеправдани жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Да осъзнаеш собствената си свобода е една малка лична революция, една огромна крачка в собствената си еволюция. Затова не обвинявайте другите хора за своите неблагополучия, а поемете отговорноста да решавате сами.
И накрая, може би най-важното е да разберем, че етапа на който се намира обществената еволюция по цялата Земя, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората и те престават да мислят - фатални са първите 14 години от живота ни на Земята. За роботизирането ни работи с пълна пара масовото обществено мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система. Едва когато свикнем с миълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите и с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно.

енергийни вампири

2008-05-26T08:38:00.000-07:00

Написано от http://overallevolution.blogspot.com

Срещнах се онзи ден с един познат. Заприказвахме се за лично творчество, било то карате, йога, тай чи и т.н. Нещото, което ме потресе беше следното - "Аве, твоя учител не ти ли краде от енергията? Аз много внимавам моя да не ми краде."За малко да се изсемя нелюбезно на момчето, ама си викам - "Няма страшно :)"Всеки е бил в компанията на хора, които се оплакват (някой се оплакват хронично), други пък не говорят за проблемите си но, самото им присъствие има свойството да натоварва психически. На другия континент им викат - токсични хора, а тук - енергийни вампири. Аз мисля да ги наричам небалансирани хора!От далече, ще започна! Много хора говорят за положителна енергия и отрицателна енергия. Вярно е има енергия, но тя е нито положителна, нито отрицателна, просто енергия с два полюса. Примерно една батерия ако има само "+" ще има ли енергия ? Или ако има само "-" , тогава дали ще има енергия ? Ами така е и с хората. Някой казват, че само положителна енергия сме трябвали да имаме, други само отрицателна. Пълни глупости!Така по същество, няма как да ти вземе човек от жизнената енергия (прана), това е невъзможно, ако беше възможно, досега да съм наточил една цистерна от най-силните хора, които познавам и винаги щях да подскачам от радост и да се превъзнасям от еуфорията.Това което е възможно обаче, е човек да ти вземе нервнопсихичната енергия. Тя е съвсем различно нещо от жизнената ни енергия. Използваме я в социалната среда за да можем да "правим поведение", да спазваме определените правила и да вършим дейности като работа, учене, писане и т.н. След дълъг период на извършване на подобни дейности, човек казва - "олеле, ще ми се пръсне главата". Така е, защото нервнопсихичната енергия я няма и там има напрежение, недостиг или липса. Напрежението е начина, който използва организма ни за да ни каже "стига, спри, почини си!". Колко от хората обаче, слушат сигналите на организма си е друга тема.Няколко типа "Енергийни Вампири" са ми познати. Които успяват да ме докарат до подобно състояние на нервно напрежение.
Едните ги споменах по-горе, хроничните оплакващи се. Било то за болести, проблеми или каквото и да е, те винаги се оплакват, играят ролята на жертва. Обвиняват другите за техните проблеми без да потърсят решение в тях самите.
Прекаленото самосъжаление има свойството да натоварват ужасно много. Много опасна фракция от хора - нямат градивна нагласа, не вярват в способностите си способности и се дразнят много лесно, ако някой постига нещо. Завиждат лесно и могат да откраднат в опит да запълнят тази непълноценност, която изпитват.
Другите са тези, които критикуват - защо не си направил така, защо не си направил иначе. "Критиците", често минават във фаза в която те знаят по-добре от теб и постоянно говорят за разни неща, които нямат връзка, за да демонстрират знания, умения или социално положение с цел, да се поставят по-високо от другите. Ако си мислите, че тези са страшни, определено последния тип, за който се сещам ще Ви изправи косите.
Хората без личен живот! Те са доста опасни, защото постоянно се врат в личния живот на други хора. Много от тези хора гледат телевизия и се идентифицират с геройте от сериали и т.н. Също така, много от тези хора обичат интригите и имат нужда от кавги и разни други дисбаланси, за да се чувстват живи и пълноценни.Вероятно мога да се сетя за други примери на небалансирано човешко поведение, които ще добавя в отделна тема. Възможни са, разбира се, различни комбинации между определените категории. Няма нужда да Ви казвам колко е сериозно това!До тук добре! Какво да правим, за да не ни изтича нервнопсихичната енергия докато общуваме с подобни индивиди?Несъмнено сте се сблъсквали с подобни хора.Важно за вас и за околните, е да откриете към коя категория спадате, ако спадате към някоя изобщо и да елиминирате нуждата да товарите други хора несъзнателно. Не вярвам някой да иска да товари други хора съзнателно ... ? Така стигаме до заключението, че тези небалансирани човешки същества са в безсъзнание.Това безсъзнание на големи маси от хора, ще се окаже проблем.Но тук да изолираме случая индивидуално. Ако нямате възможност да издържите докато общувате с подобни хора, по-добре да избягате, намерете начин да се измъкнете. Най-често не другите вземат нещо от нас, а ние им го даваме, защото сме слаби."Човек каквото си направи сам, друг не може да му го направи". Много е вярна тази поговорка, изумен съм от проницалтелността на прадедите ни. Тази поговорка работи и в двете страни, отрицателни и положителни. Ако някой полага доста усилия, за да се грижи за себе си - също няма кой друг да го направи вместо него.Другия вариант е, ако можете да издържите на подобни хора, сигурно много лесно присъствате в сегашния момент или имате сравнително здрава психика. В двата случая е добре да присъствате в сегашния момент и да не реагирате на небалансираното поведение на човека, то няма нищо общо с него, просто е покрит с невежество.Да така е, това да не реагираш на "глупостите" на някого е сила, а не слабост!

napisano ot neznaen mydyr myj tyrsesht si jena

2008-05-23T18:04:00.000-07:00

edinstvenata razlika mejdu uspelite i neuspelite hora e v tova kak i dali izpolzvat vqzmojnostite . intuiciata vinagi ni dava nai dobrite re6enia kak da osq6testvim me4tite si. uspelite hora gi zabeliazvat, realizirat i sbqdvat me4tite si, naslajdavaiki se na jivota. neuspelite hora se pla6at ot vqzmojnostite, koito intuiciata (sqdbata) im dava. te ili ne gi zabeliazvat, ili ne im viarvat , ili niamat samo4ustvie da gi priemat.te jiveiat ss slovosq4etania ot roda na : tova ne moje da bqde,prekaleno hubavo e za da e istina, takiva ne6ta se slu4vat samo vv filmite, kak pk to4no na men 6te mi se slu4i, tova ne e za men , a za po ka4estveni hora( po umni, po krasivi, po silni, po mladi i dr.). az viarvam na intuiciata si,viarvam na ka4estvata si, az sm uspial mj,karam edna ot nai-skqpite koli v sveta,4asovnika mi struva kolkoto apartament.lipsva mi samo istnskata liubov. tia e svrzva6toto ve6testvo na vsi4ki blaga,tia e vrzkata s boga, tia e edinstvenia pt km plnoto 6tastie. vsi4ko koeto sm trsil sm go nameril 6te ia nameria i neia. viarvam na intuiciata si.

Цитати от книгата на Зеланд

2008-05-19T10:33:00.000-07:00

Винаги, когато ви е нужно да намерите някакво решение, се запитайте: кой е най-лесният път? Изберете най-простия път за търсене на решението.

Можете да постигнете най-голяма ефективност на всяко действие, ако преместите фокуса на вниманието от себе си като изпълнител и от крайната цел върху процеса на изпълнение.

Никога, при никакви обстоятелства не се хвалете дори за онова, което справедливо сте заслужили. Още повече ако още не сте го постигнали. Това е крайно неизгодно, защото равновесните сили в този случай ще действат винаги срещу вас.

Някои започват да си търсят нова работа веднага щом ги назначат. Правят го не защото смятат да сменят работата си тутакси. Застраховането донася увереност—ако нещо се случи, имам си резервен вариант. Спокойни ли сте за бъдещето си, действието на равновесните сили няма да ви засегне.

Транссърфингът предлага съвършено друг път: не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.

Предлагам ви добре да запомните простия и сигурен алгоритъм за определяне на душевното „не": ако ви се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да кажете „да", значи душата ви казва „не". Запомнете: когато душата ви казва „ да ", няма да има нужда да се убеждавате.

Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно про¬странство. Нашият свят населява множество живи организ¬ми и всеки внася своята лепта в създаването на реал¬ността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване.

Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си. - потвърждава моето мнение, свързано с избор на място за живеене, според което просто трябва да разгледаш и ако не ти харесва да пробваш с ново място. Чианг Май?

На дадената жизнена линия не е възможно да промените нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви за¬бранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, ко¬ето повече ви харесва.
Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само меч¬та или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга.

Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Човек може да попадне под покровителството на маха¬лото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Напо¬леон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лам¬па. Често пъти хората, подмамени от рекламните му но¬мера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват профе¬сия, която не ги интересува. Намират си чужда на същност¬та им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Махало = Общество, напр. Японското?
Да вземем крайната проява на борбата за привържени¬ци - войната. За да убеди привържениците си да разпалят конфликт, махалото изтъква аргументи, съответстващи на конкретната историческа епоха. Най-примитивният метод, използван в миналото, е просто да се заповяда да отнемеш от другите онова, което им принадлежи. Но тъй като обществото се цивилизова, аргументите стават по-рафини¬рани. Една нация се обявява за висша, а другите - за нисши. Благовидният предлог е да се издигнат тези недоразви¬ти народи на по-висока степен, а ако се съпротивяват, да се приложи сила. АМЕРИКА?
На ниво материална реализация често наблюдаваме подобни картинки на взаимодействие. Например махалото на политическа партия провежда агитация, улавя на въди¬цата си привърженик и го подхранва с малко енергия във вид на чувство за правота, за удовлетворение, достойнство. Привърженикът мисли, че има контрол върху ситуацията -той може да избира. Но всъщност него са го избрали, той е под контрол.
Външно изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля. Но тази воля изкуствено и незабе¬лязано му е натрапена от махалото. Привърженикът попа¬да в информационното му поле, общува с нему подобните на „горещи" теми, влиза в енергийна връзка и по този на¬чин фиксира честотата си. Сетне неговите очаквания могат да бъдат излъгани, появяват се мисли срещу бившия кумир и честотата на излъчване се изплъзва от капана. Силата на примката варира в зависимост от могъществото на маха¬лото. В едни случаи на подобен еретик просто му позволя¬ват да си отиде, а в други го лишават от свобода или дори от живота му. Обсебването на честотата можем да илюстрираме със следния нагледен пример. Тананикате си някаква мелодийка, но в същия момент чувате друга музика. И щом вече сте чули другата мелодия, ви е много трудно да продължите да си тананикате предишния мотив.
Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психи¬ка използват махалата. Те се изхитряват да получават енер¬гия не само от привържениците, а и от върлите си против¬ници. Навярно вече се досещате как. - Генадко и политическата действителност? Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица при¬чини.
Но какво всъщност става?
Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мис¬лена енергия на честотата на това махало. Защото на маха¬лото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчва¬нето да е в резонанс с неговата.
И така, главната задача на махалото е да настъпи чове¬ка по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено пре¬обладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Са¬мите средства за масова информация са махала и са подчи¬нени на други, още по-могъщи. За пред света целта е сво¬бодният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.
Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реаги¬рате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нор¬мална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което ма¬халото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в за¬обикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава.
Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енергия.
Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата често¬та. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.
Обикновено хората реагират стандартно на негативните външни дразнители. Негативните новини предизвик¬ват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например навикът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да от¬говаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави ста¬рите грешки. - Ана - Разхождайки се в дъжда - не му се дразниш Генадий се дразни на БГ таксиджията
За начините на освобождаване ще говорим по-нататък. Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек ви¬наги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е за¬почнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан. Генадий се интересува от политиката и иска да се бори за справедливост
Да изхвърлиш нещо от живота си не означава да го избягваш, а да го игнорираш.Да го избягваш значи да го допуснеш в живота си, но активно да се мъчиш да се отървеш от него. А да го игнорираш - това е изобщо да не реагираш и следователно то да липсва в живота ти.
Ако някой ви досажда, изпробвайте върху него модела на деструктивното махало - сигурно ще му дойде по мярка. Щом не успеете да затворите устата на „лепката", тогава просто не отговаряйте на провокациите му, игнорирайте го. Той не ще ви остави на спокойствие, докато не преста¬нете да му давате енергия. Вие можете да му я давате както пряко, като влезете в пререкание с него, така и косвено, мълчаливо ненавиждайки го. Да престанете да му давате енергия, значи да не мислите изобщо за него, да го изхвърли¬те от ума си. Просто си кажете: „Да върви по дяволите!" -и той ще изчезне от живота ви.
Често обаче се случва така, че не можем просто да иг¬норираме махалото. Например началникът ви вика, за да ви трие сол на главата. Да му откажете или да се защитава¬те, означава да изгубите енергия, тъй като и едното, и дру¬гото е борба с махалото. В такъв случай се престорете, че влизате в играта му. Главното е да осъзнавате, че влизате в играта само за вид. - Не взимай работата и кариерата толкова на сериозно, както например Ген.
Представете си, че някакъв здравеняк замахва срещу вас с тояга да ви удари с всичка сила. Вие нямате нищо против, не се защитавате и не нападате. Просто спокойно отстъпвате встрани и здравенякът заедно с тоягата полита в празното пространство. Това означава, че махалото не може да ви улови на въдицата си и се проваля.
Същият принцип е в основата на източното бойно из¬куство айкидо. Там буквално става следното. Хващаш на¬падателя под ръка, тръгваш заедно с него, сякаш го изпра¬щаш, а сетне леко го пускаш да отлети в посоката, накъде¬то е била насочена енергията му. Цялата тайна е, че отбра¬няващият се няма нищо против нападението. Той се съгла¬сява с линията на нападателя, върви заедно с него известно време, после го пуска. Енергията на нападателя отлита в пустотата, защото ако отбраняващият се е „празен", няма за какво да се захванеш в него.
Техниката се състои в това, че вие отговаряте със съгласие на началното нападение на махалото, а сетне диплома¬тично отстъпвате или лекичко насочвате движението в нуж¬ната ви посока.
Например възбуденият началник иска да ви натовари с работа и енергично настоява да я изпълните точно както той смята.
Вие знаете, че тя трябва да се извърши по друг начин или изобщо не смятате това за свое задължение. Ако започнете да възразявате, да спорите и да се защитавате, той строго ще ви заповяда да изпълнявате. Защото е взел решение, а вие му се противопоставяте.
Направете обратното. Изслушайте го внимателно, съгласете се с всичко, оставете първият импулс „да изтече". А сетне спокойно започнете да обсъждате с него подробностите от работата. В този момент сте приели енергията му и излъчвате на неговата честота. Като не срещне съпротива, неговият импулс след известно време заглъхва. Не му казвайте, че по-добре знаете как да се свърши тази работа, не му отказвайте и не спорете. Просто се посъветвайте с него как бихте могли да я изпълни¬те по-бързо и по-добре или може би друг служител ще я направи по-качествено.
Вие се люлеете заедно с махалото, но го правите съзна¬телно, без да участвате в играта, сякаш я наблюдавате отстрани. То се люлее, навлязло дълбоко в играта. Това е неговата игра — то взема решение, а с него се съгласяват и се съветват. Ще видите, че насочената преди към вас енер¬гия ще отмине в друга посока - към друго решение или друг изпълнител. И така, лично за вас махалото ще се провали.
Освободили се от влиянието на деструктивните маха¬ла, вече можете да се сдобиете със свобода. Но свободата без цел е висящо състояние. Ако сте се увлекли да прова¬ляте и да спирате заобикалящите ви махала, рискувате да се окажете във вакуум. Предишните конфликти някъде са изчезнали, измъчващите ви грижи отстъпват, все по-рядко се случват неуредици, тревогата и безпокойството тихо се стопяват. Всичко става незабелязано, сякаш бурята бавно утихва.
Скоро обаче ще откриете, че всичко си има и обратна страна. Преди сте били в центъра на събитията, а сега те ви подминават. За околните преставате да имате предиш¬ното значение и те все по-малко ви обръщат внимание. Гри¬жите ви намаляват, но и нови желания не се появяват. На¬тискът на външния свят отслабва, само че това не ви носи полза. Проблемите ви стават по-малко, но и нови постижения нямате.
Какво става?
Работата е там, че цялата среда на съществуване на човека е изградена върху махала, ето защо, ако напълно се изолира от тях, самият той ще се окаже в пустиня. Висящото състояние не е много по-добро от зависимостта от махалото. Май.2008 - аз във висящо състояние? Например презадоволените деца се измъчват, защото „няма какво повече да искат". И самите те се мъчат, и изтормозват околните с капризите си. Човек е устроен така, че винаги му е необходимо да се стреми към нещо.
Свободата представлява независимост от чуждите ма¬хала. Но съществуват и такива, които ще са полезни имен¬но на вас. Това са вашите махала. С други думи, необхо¬димо е да разпознавате натрапените цели, в тичане след които вие все повече се отдалечавате от щастливия си жи¬вот. Задачата е, оставайки свободни, да си изберете такава жизнена линия, на която ви очакват истински успех и лич¬но щастие.
Махалата не са абсолютно зло за човека, ако той дейст¬ва осъзнато. Той не може да се освободи напълно от тях. Въпросът е само как да не се поддава на тяхното влияние, а съзнателно да ги използва в свой интерес. Транссърфингът предлага конкретни методи как да се направи това. Не е възможно човек да се освободи напълно от влиянието на махалата, пък и не е нужно. Напротив, именно те в крайна сметка превръщат мечтата му в реалност.

Въпросът може да се постави и по друг начин: същест¬вуват ли енергийни структури, които не се нуждаят от ва¬шата енергия? Излиза, че съществуват. Една от тях е вълна¬та на успехи или благоприятното стечение на обстоятел¬ствата лично за вас. Всеки човек си има свои вълни на ус¬пехи. Понякога се случва да успеете в нещо, а сетне следва поредица от други приятни преживявания. Сякаш е настъ¬пил бял период в живота ви. Подобна поредица не се случ¬ва често, а задължително само ако първият успех ви е за¬радвал и ви е създал приповдигнато настроение. Оги окрилен от УСА си взима изпита без да учи

Ето още един пример. Търговците на пазара понякога използват своеобразен магически ритуал - потъркват с банкнота стоката си. Разбира се, само по себе си това дей¬ствие няма никаква сила, ето защо всъщност няма и никак¬ва магия. Ако обаче търговецът вярва в силата на ритуала, той му помага да се настрои на честотата на линията за успешна търговия. Настройването става на подсъзнателно равнище. С ума си човек осъзнава само външната страна -ритуалът работи по някакъв необясним начин. И той дей¬ствително работи, но само като театрален реквизит. А глав¬на роля играе мислената енергия на актьора.
За различните професии в различни ситуации същест¬вуват множество подобни „магически" ритуали. Хората вярват в тях и успешно ги прилагат, за да се настроят на честотата на успешната жизнена линия и да оседлаят вълна¬та на успехи. По принцип няма значение в какво ще вярват - в магическите свойства на ритуала или в настройването на честотата на линиите. Както и сами разбирате, важен е само практическият резултат.

Излишният потенциал се създава от мислената енергия тогава, когато на някакъв обект се придава твърде голямо значение.Изместването на оценката, изкривяваща действител¬ността, има две насоки: на обекта се придават или излишни отрицателни, или излишни положителни качества. Но са¬мата грешка в преценяването не играе никаква роля. Още веднъж обърнете внимание - изместването на оценката поражда излишен потенциал само в случай че тя има голя¬мо значение. Единствено значението й конкретно за вас дава на оценката вашата енергия.
Излишните потенциали са невидими и неосезаеми, но играят значителна, и то коварна роля в човешкия живот. Действията на равновесните сили за отстраняване на тези потенциали пораждат огромната част от проблемите. Ко¬варството е там, че човек често получава диаметрално про¬тивоположен резултат от очакваното. Като изобщо не раз¬бира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на подлостта". Вече засегнахме този въпрос, когато обсъждахме защо получаваме онова, което активно не искаме. От следващия при¬мер ще видим как ни се изплъзва желаното.
Съществува погрешното мнение, че ако се посветиш изцяло на работата си, ще постигнеш изключителни резул¬тати. От гледна точка на равновесието е очевидно, че „да потънеш в работата си", значи да поставиш на едното блю¬до на везните работата си, а на другото - всичко останало. Равновесието се нарушава и последиците няма да закъсне¬ят. Резултатът ще е обратен на очакваното.
Ако за вас да работите повече означава да получавате повече пари или да повишите квалификацията си, разбира се, е необходимо да положите известни усилия и няма да последва нищо страшно. Но във всичко трябва да има мяр¬ка. Ако чувствате, че се преуморявате, че работата е стана¬ла мъчение за вас, необходимо е да намалите темпото или изобщо да я смените. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.
Да видим как става това. Освен работата вие имате оп¬ределена ценностна система - дом, семейство, развлече¬ния, свободно време и т.н. Ако сте противопоставили всич¬ко това на работата си, значи сте създали на нейно място много силен потенциал. Всичко в природата се стреми към равновесие, следователно независимо от вашата воля ще възникнат сили, които ще действат за намаляване на из¬лишния потенциал. И то ще го правят по най-различен на¬чин.
Например ще се разболеете и тогава няма да става и дума за някакви приходи. Можете да изпаднете в депресия - нали се принуждавате да вършите неща, които са ви в тежест! Разумът ви казва: „Давай, трябва да печелиш пари!" А душата (подсъзнанието) се чуди: „Нима за това съм до¬шла на този свят, да страдам и да се мъча? За какво ми е всичко това?" В крайна сметка ще получите хронична умо¬ра, при която за никаква производителност не може и дума да става. Ще имате чувството, сякаш се мъчите като гре¬шен дявол, а полза никаква.
Същевременно можете да забележите как други хора постигат повече, като хабят много по-малко усилия. Изли¬за, че след достигането на определена степен значението, което придавате на своята работа, зацикля. Колкото по-го¬ляма тежест има за вас работата, толкова повече проблеми ще възникват. Ще ви се струва, че това е нормално, тъй да се каже, в процеса на работата е така. А всъщност те ще са значително по-малко, ако свалите летвата.
Изводът е един: нужно е съзнателно да преразгледате отношението си към работата, за да отстраните излишния потенциал. Непременно трябва да имате свободно време, през което ще се занимавате с нещо, което ви харесва извън работата.
Който не умее да си почива, не умее и да работи. Сашо, Гената?

Например романтичен и мечтателен юноша рисува във въображението си своята възлюбена като чист ангел. А всъщност се оказва, че тя е много земна, обича да се весели и съвсем не е склонна да споделя мечтите на влюбения юноша. Във всеки случай, когато човек си създава кумир и го възкачва на пиедестал, рано или късно митовете се раз¬венчават. Аз плюс Дино?

Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е само-достатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости, недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта - във високомерие. Резултатът от действието на равновесните сили пак ще бъде перване по носа. Гената?
Чувството за превъзходство или непълноценност е отношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качествата си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходство няма да ви донесе нищо, освен неприязънта на околните. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това винаги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Действието на равновесните сили в този случай ще се прояви като перване по носа.
Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно.
Така мухата се мъчи да излезе през стъклото, без да забелязва, че има отворен прозорец.
Когато човек се стреми да обяви на света своето значение, енергията му се изразходва за поддържане на изкуствено създадения излишен потенциал. Напротив, само-усъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал.
Сигурно ви се струва, че изразходваната за съпоставяне енергия е нищожно количество. А всъщност тя стига в излишък за поддържане на достатъчно силен потенциал.
Главна роля тук играе намерението да се насочи енергията в една или друга посока. Ако човек има за цел да придобие достойнства, намерението му го тласка напред. Но в случай че целта му е да демонстрира пред света качествата си, той буксува на място, тъй като създава нееднородност в енергийното поле.
Светът ще бъде „потресен" от блестящите му качества и равновесните сили ще се задействат. Те нямат голям избор: или ще съживят потъмнелите краски на околния свят, или ще угасят блясъка на неуместната звезда. Естествено първият вариант е много трудоемък. Остава вторият. Равновесните сили имат предостатъчно начини да го извършат. Не е задължително да лишат честолюбеца от качествата му. Достатъчно е да му поднесат каквато и да е досадна неприятност, за да му смачкат фасона.
От друга страна, необходимо е да прогонвате всички мисли, че сте в състояние да контролирате околния свят. Независимо от положението ви върху социалната стълбица с такава позиция непременно ще изгубите. Опитите да се промени околният свят нарушават равновесието. Активната намеса в устройството на света в една или друга степен засяга интересите на множество хора. Транссърфингът позволява да се избере съдба, без при това да се засягат ничии интереси. Това е много по-ефикасно, отколкото да се действа безогледно, преодолявайки препятствията.
На срамежливите ще дам един съвет: пазете това свое качество като съкровище! Повярвайте ми, свенливостта притежава скрито обаяние. Когато се откажете от борбата със своята срамежливост, тя ще престане да изглежда недодялана и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас.
Например в групата от юноши лидер става онзи, който живее според своето кредо. Водачът затова е станал такъв, защото сам се е освободил от задължението да се съветва с другите как да постъпва. Не му е необходимо да подражава някому, той просто сам си е дал достойна преценка, знае какво да прави, пред никого не угодничи, не се опитва никому нищо да доказва. По този начин е свободен от излишни потенциали и получава заслужено предимство.
Във всички групи лидери стават онези, които живеят според своето кредо. Щом човек се е отървал от товара на излишните потенциали, няма какво да доказва - той е свободен вътрешно и има повече енергия. Тези негови предимства пред останалите членове на групата го правят лидер.

Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена линия, където няма и помен от желаното. "еХ би било хубаво да..."

Монаха Понгса, живеещ в Чианг Май, посетен от БГ травълър

2008-04-27T07:59:00.000-07:00

Съвременното общество е доста неприятно. Кара те да правиш неща, които не искаш да правиш. Робува на традиции и стереотипи. В Тайланд не е позволено да посочваш предмети с крака си. Било грешно. Но това е само едно схващане. При вас европейците, това не е лошо. Значи ние тук робуваме на някаквва традиция. Вие също робувате на вашите си традиции.
Когато човек, трябва да отиде на работа, той трябва да стане рано и като стигне там да е учтив с началника си. Защото от там ти идва и заплатата. Но защо да го правя. Един ден се запитах защо правя неща които не ми харесват.
Сега мога да ставам когато си поискам. Не е нужно да поздравявам шефа си или да ходя на коктейли, на които не искам да ходя.
Аз не мога да променя цялото общество, но мога да се вгледам в себе си и да се променя сам. Ако обществото не ме притиска със своите традиции, то тогава, мога да бъда аз самия.
За какво празнуват хората? За какво дават коктейли? Те го правят за да отбележат някакъв свой успех. Да покажа на останалите този успех. Да изградят лицето си пред обществото. Ако бъдат уволнени, ще поискат да скрият това лице от срам, никой да не го вижда, все едно е станало кой знае какво. Хората работят и си купуват скъпи неща за да се покажат пред останалите. Да подхтанят ЕГОТО си. Те живеят за егото си. Цял живот работят и печелят и искат още и още и за какво? За егото си.
Аз се огледах и видях, че съм на 60 и животът е отминал, а аз не познавам себе си дори и продължавам, да робувам на обществото, да се съобразявам с него, да печеля, за да се сравнявам с останалите, да харча пари за материални неща, от който тялото ми и цялото ми съществуване реално нямат нужда.
Запитах се, какво ще стане с тези пари като умра. Има ли смисъл от тях. Не няма. За какво да работя, като е безмислено, за да съм успял в очите на другите ли? Но аз щастлив ли съм от този факт? Не.
Видях, че имам достатъчно спестявания, до края на живота ми да живея нормално. Отридох при шефа ми и му казах, че не ми се работи повече, не искам заплата и не искам този пост. Те не можеха да повярват, че ще напусна това място. Заселих се тук в овощната градина и посадих над 150 бананови дръвчетам малко манго, помела и папая.
Преди трябваше да стана и заради работата си да прочета 3 вестника, да гледам 2 емисии новини по телевизията и постоянно да ходя по срещи с хора, които не харесвам.
Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка?
Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. И защо?
Днес дори ходя бос и живея без електричество. Кой се нуждае от електричество. Ума или тялото?
Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.
Мозъка постоянно се притеснява за нещо. За какво? За бъдещи или минали проблеми?
Миналото вече е зад нас и е непоправимо, ние живеем сега, а бъдещето го няма. Трябва да живеем сега в този момент.
През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?
Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?
Днес в спорта трябва да си първи. Защо. Защо винаги трябва да си първи и да се доказваш пред останалите. Не е ли целта да правиш нешо здравословно. Какво ще донесе на тялото и здравето ти победата? Самото общество те превръща в хищник и те кара да си първи. Но защо. Да имаш повече неща. Да те уважават повече? И как пряко тялото ти се чувста по-добре от това. Колко по-здравословно живееш? По-дълго ли ще живееш?
Парите са един инстинкт наложен от традициите.
Не си ли забелязвал, че хората се оплакват от всичко, но най-вече от неща, които не могат да променят.
Това са само фрагменти от нашите разговори през които основната це, бе Понгса да ми обясни, че тялото и мозъка трябва да вървят ръка за ръка и когато мозъка се успокои и спре да работи по други проблеми, успокои се, тогава, животът на човек ще е много по-лесен.

Как най-ефикасно да подобрим своите познания и умения

2008-04-19T06:55:00.000-07:00

Преди всичко е нужно да имаш желанието за самоусъвършенстване. Изследователски дух. След това волята и упоритостта да не се отказваш в процеса на събирането на познания. И така бъдете любопитни. Задавайте въпроси и търсете отговорите. Проучвайте различни мнения. Не се страхувайте да чуете различни гледни точки. Уважавайте чуждите мнения. И знаете ли докато търсите и докато проучвате ще откриете своето собствено мнение. По този начин ще станете личност, която притежава собствено мнение. Ще придобиете самоувереност в разговорите с останалите. Дори може да станете авторитет в някои области и другите да ви се възхищават за познанията, които имате. И така ето някои от начините за увеличаване на умствения багаж:
- четете – книги, списания, вестници. Четете художествена литература. Запознайте се с творчеството на големите класически писатели. Четете различни жанрове и открийте това, което ви допада. Четете енциклопедии. В тях са концентрирани и достъпно изнесени множество данни от различни сфери на науката и общата култура. Ако пък се интересувате повече от някои области на науката съсредоточете вниманието си изключително върху тях. Запишете се в университет или на някакъв курс за да повишите квалификацията си. Списанията ще ви дадат представа за модните тенденции в обличането, храненето, ще получите информация за нови филмови заглавия, музикални албуми и мн. др. Вестници дават представа за някои реални събития, които се случват с днешна дата. Научете чужд език – английски, немски, френски, испански. Преровете се из старите учебници от началното и средното ви образование, няма да повярвате колко интересни неща може да си припомните оттам. И така четете, хем е забавно, хем се образовате.
- гледайте телевизия. Ако искате да знаете повече за света гледайте научно-популярни и документални филми. В нашия информационен век човек има достъп до страхотни тв канали като Дискавъри, Анимал Планет, Нешенъл Джиографик, Реалити тв, които ти разказват нагледно за научните постижения, историческите събития, медицинските чудеса, света на дивата природа, границите на човешките възможности и т.н. Гледайте повече холивудски филми. Преди всичко да са филми за реалността(драмите). Пуснете си НВО. Всеки месец дават над 100 филма, 30 от които се излъчват за първи път.
- В световната мрежа интернет може да се намери информация за всичко. Ето къде поговорката “Търси и ще намериш” важи в пълна сила :) А новите познанства чрез чатовете и кореспонденцията чрез мейл ви обогатяват страшно много.
- Най-добрия учител си остава живота. Ежедневието с всичките му проблеми. Взаимоотношенията ни с нашите близки, приятели и познати. Желанието ни да ги запазим, да ги възкресим или да си създадем нови такива. Това е голям стимул да съберем повечко знания. Сблъсъка с проблемите пробужда нашата изобретателност и находчивост. Колкото по-рано в живота си се сблъскаш с трудности, толкова по-рано се научаваш да се справяш с тях. Не един философ е казал, че хора, които са мислили над двата фундаментални човешки въпроса – смъртта и самотата са уникални. А когато за себе си успееш да намериш задоволителен отговор на тези въпроси придобиваш невероятна сила и смелост.
- Изяснете вярата си в Бога. Открийте своя Бог. Намерете в какво да вярвате. Така ще си набавите един от най-големите стимули – надеждата. А и ако сте упорити може да откриете смисъла на любовта.
- придобивайте умения, научете се да заваряте, да запоявате, да си служите с различни инструменти(примерно бормашина, флекс, мотокултиватор и мн. др.), да боядисвате, да поправяте разни домакински уреди. Проучете техническите тайни из вашия дом – електрическата инсталация(тука внимавайте ей ), водопровода, телевизионната антена, архитектурния план на сградата и какво ли още не. Научете се да боравите с компютър, ще откриете освен това и много забавления между другото. Карайте велосипед. Научете се да плувате. Изобщо спортувайте – футбол, баскетбол, волейбол. Научете се да играете шах(дори може да задобреете). Овладейте игрите на карти – белот, сантасе, бридж, покер и др. Изкарайте си книжка и станете добър шофъор на автомобил, на мотоциклет, защо не и на самолет :) Научете се да поправяте своята кола. Постепенно ще забележите, че от вас е станал един много чевръст човек, който буквално може всичко :)
- Засилите връзката си с природата. Ако имате градинка научете се как да я обработвате. Засейте си нещо, отгледайте го и а след това може и да почерпите :) Пътувайте, опознайте България, Европа, света даже. Ходете на походи в планината, нощувайте на палатка, изкачете някой планински връх и направете снимки. Обичате ли морето. Сигурен съм че “да”. Научете се да плувате, да карате сърф, да се гмуркате и т.н.
- Създайте си семейство. Отглеждането на децата е може би един от най-прекрасните начини да научите много нови неща, докато учите самите деца. Прекарвайте колкото се може повече време с децата си. Покажете им своите умения. Направете ги съпричастни към това, което ви вълнува. Когато давате нещо на друг човек, все едно го давате на себе си. Направете приятели от своите деца. Обичайте ги и ги уважавайте независимо от техните наклонности.
- Открийте любовта. Намерете си човек, който да обичате. С него да споделяте мъка и радост. Да минавате заедно през трудности и несгоди. Да се разбирате преди всичко.
- И няма значение дали сте мъже или жени бъдете активна страна. Не чакайте, а действайте. Грабете от живота с пълни ръце. Но и уважавайте другите. Не се срамувайте, не се туткайте, за да не изпуснете мига на своето щастие.
Това са някои от начините да повишите своите познания и да направите живота си по-цветен, да го изпълните със съдържание и преди всичко да се забавлявате добре. Надявам се да се възползвате ;)

Изкуството да бъдеш Erich Fromm

2008-04-07T17:02:00.000-07:00

Първото условие за постигането на нещо повече от посредствен успех във всяка област, включително и в изкуството да живееш, е да желаеш нещо.
Да желаеш едно нещо, предполага да си взел решение, да си се посветил на някаква цел. Това означава, че цялата ти личност се е насочила и се е посветила на делото, че цялата ти енергия тече в посока на набелязаната цел.
Там, където енергията се раздвоява, целта не само се преследва с понижена енергия, но и раздвояването я отслабва още повече и в двете посоки поради непрекъснатите конфликти, които възникват. Натрапливата невроза е подходящ пример за това. Желанието на даден човек, който се колебае дали трябва да направи едно нещо или точно противоположното, чието поведение по отношение на най-важните хора в живота му е двусмислено, може да се окаже напълно парализиран при вземането на каквито и да било решения, а в крайна сметка и в действията си. В "нормалния" случай, когато целите не са диаметрално противоположни, се похабява по-малко количество енергия; въпреки всичко, вероятността да се достигне целта в голяма степен намалява. В действителност няма значение каква е целта - материална или духовна, нравствена или безнравствена. Обирачът на банки трябва да иска едно нещо по същия начин, както ученият или цигуларят, ако приемем, че те искат да вършат онова, което вършат по перфектен начин, с разбиране. Липсата на ентусиазъм, раздвоеността, ще доведат единия до затвора, докато другите ще станат съответно непродуктивен и отегчен гимназиален учител и член на второразряден оркестър. Разбира се, ако човек поддържа сам о любителски статус, нещата ще бъдат различни: крадецът навярно ще си навлече неприятности, ученият би се чувствал безсилен и разстроен, докато любителят цигулар истински ще се наслаждава на дейността си заради нейната вътрешна стойност, при положение че не очаква да достигне виртуозност.
От пръв поглед се забелязва колко често хората имат несъвместими и противоречиви цели. Отчасти те произтичат от раздвоението в нашето общество, което отрежда на членовете си противоположни нормативни системи: на християнското милосърдие и алтруизъм и на буржоазното безразличие и егоизъм. Докато в практиката нормата на егоизма е повсевместно възприета, малцина си остават повлияни от старите нравствени норми, но не достатъчно силно, че да променят начина си на живот.
В съвременното индустриално общество възможностите за съвършено правене на нещата са значително ограничени. И наистина, ако работникът на безкрайната поточна линия, чиновникът, попълващ документи, уличният метач или продавачът на марки зад пощенското гише се опитат да правят това от цялото си сърце, последователно, има опасност да загубят разсъдъка си. Затова те се опитват да се откъснат доколкото могат от тази работа и да ангажират ума си с други мисли, мечти или просто да не мислят за нищо. Но все още някои занимания позволяват постигането на съвършенство. Ще спомена само някои: на учения, на лекаря, на артиста, дори на секретарката, която има интересна работа, или на медицинската сестра, на шофьора на автобус, на редактора, на пилота, дори на зидаря. Увеличаването на механизацията и превръщането на труда в рутинен въпреки всичко ще стеснява броя на тези възможности все повече и повече.
По начало дори ръчната и чиновническата работа нямат нужда да бъдат автоматизирани и рутинизирани. Както показват неотдавнашни изследвания, човек винаги може да намали монотонността на работата и да създаде възможност за известен интерес и умение, да прекрати процеса на тясната специализация и да промени начина на производство по такъв път, че работникът да избира сам как да работи и да престане да бъде ограничаван в повторението на едно или две механични действия. Но при всеки вид индустриална производствена дейност съществуват ограничения по отношение на степента, до която работата позволява развитието на интерес и стремеж към усъвършенстване.
Темата придобива нови измерения, когато престанем да говорим за техническата страна на трудовата дейност и засегнем нейния социален аспект. Това е още по-очевидно днес, когато почти всеки вид труд е групов - от труда в автомобилния завод до този в изследователския институт. Всек и се оказва уловен в мрежата на междуличностните отношения по различни начини и в различна степен. Социалното обкръжение, в което живея, е част от собствения ми живот; то ми въздейства както и аз му въздействам. Ако обикновените работници и специалистите в промишленото предприятие или сестрите и чиновниците в болницата, можеха да престанат да се чувстват "наети" и участваха в ръководството на съответната институция и градяха своя общност, всички заедно, щяха успешно да изпълнят задачата, за да усъвършенстват производствения процес и микроклимата чрез рационализиране на организацията и подобряване на човешките взаимоотношения. При така продуктивно организиран работен процес всеки би усъвършенствал и собствения си начин на живот.
Независимо от конкретната професионална сфера като социална организация, оптималната организация на обществото като цяло дава на всеки възможността да внася своя всеотдаен принос. Въпреки че, за да се осъществи това, ще трябва обществото и неговия политически гарант - държавата, да престанат да стоят над и против гражданина, а да се превърнат в продукт на неговите усилия. При сегашната степен на отчуждение, това е до голяма степен невъзможно. В едно хуманно общество, освен собствения живот на човека, самото общество се превръща в първостепенен факт за него, като целите и на двамата съвпадат.
"

Jack London "Call of the Wild"

2008-03-31T12:08:00.000-07:00

This first theft marked Buck as fit to survive in the hostile
Northland environment. It marked his adaptability, his capacity
to adjust himself to changing conditions, the lack of which would
have meant swift and terrible death. It marked, further, the
decay or going to pieces of his moral nature, a vain thing and a
handicap in the ruthless struggle for existence. It was all well
enough in the Southland, under the law of love and fellowship, to
respect private property and personal feelings; but in the
Northland, under the law of club and fang, whoso took such things
into account was a fool, and in so far as he observed them he
would fail to prosper.

Not that Buck reasoned it out. He was fit, that was all, and
unconsciously he accommodated himself to the new mode of life.
All his days, no matter what the odds, he had never run from a
fight. But the club of the man in the red sweater had beaten into
him a more fundamental and primitive code. Civilized, he could
have died for a moral consideration, say the defence of Judge
Miller's riding-whip; but the completeness of his decivilization
was now evidenced by his ability to flee from the defence of a
moral consideration and so save his hide. He did not steal for
joy of it, but because of the clamor of his stomach. He did not
rob openly, but stole secretly and cunningly, out of respect for
club and fang. In short, the things he did were done because it
was easier to do them than not to do them.

ЩО Е ЕГОИЗЪМ

2008-03-19T16:15:00.000-07:00

Както вече споменах от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка - препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела - за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:

избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.

избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.

избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.

Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:

опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.

опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.

стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.

Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.

Брент от Калифорния: Американците не са свободни хора. Избрах България

2008-03-19T14:31:00.000-07:00

Двата вълка в нас

2008-03-17T15:52:00.001-07:00

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

2008-03-16T09:37:00.000-07:00

12-те признака на Пробуждането

1 Болки в цялото тяло, особено в шията, раменете и гърба. Това е резултат от интензивните изменения на ниво вашата ДНК, произтичащи във връзка с пробуждането във вас на Христовото съзнание. Не се вълнувайте – това ще премине.
2 Изпитване на дълбока вътрешна тъга без никаква видима причина. Вие се освобождавате от своето минало (от този и от предишните животи) и това предизвиква чувство на тъга. Това прилича на ситуацията на преместване от дома, в който сте живели много години, в нов дом. Много искате да се преместите, но в същото време ви е жал да се разделяте със спомените, енергиите и всичко, преживяно в стария дом. Това също ще премине.
3 Сълзи без каквато и да е причина. Това е същото като в т. 2. Полезно е да си позволите да се наплачете, тъй като това помага да се изчисти старата енергия, намираща се във вас.
4 Неочаквана смяна на работата или вида дейност. Това е много типичен симптом. Доколкото вие самите се променяте, всичко около вас също може да се променя. Не се безпокойте за това да намерите веднага „съвършената” работа или занимание. Това също ще премине. Вие сте в преходно състояние и можете още няколко пъти да си смените работата, преди да разберете коя ще ви легне най-добре на сърцето.
5 Прекъсване на семейни връзки/отношения. Със своето биологическо семейство сте свързани чрез стара карма. Когато завършвате кармичен цикъл, възлите на старите кармични отношения започват да се разхлабват. Ще ви се стори, че се отделяте от своето семейство и приятели. Това също ще мине и след определено време вие ще можете да създадете съвършено нови отношения с тях, ако това е необходимо. Като тези отношения вече ще са построени на основата на нова енергетика, без кармични връзки.
6 Непривичен режим на сън. Много е вероятно много нощи вие да не спите между 2 и 4 след полунощ. Вътре във вас се извършва огромна работа и това често ще ви кара да се събуждате, за да си поотдъхнете. Не се притеснявайте, ако не можете да заспите, по-добре станете и се заемете с нещо, отколкото да лежите в леглото и да мислите за всекидневните си грижи. Това също ще мине.
7 Ярки и динамични сънища. Можете да видите сънища за война, сражения, преследване и чудовища. Вие буквално се освобождавате от старата енергия и тази енергия на миналото символично се изразява като война, бягство от нещо или от някакви чудовища. Това също трябва да отмине.
8 Физическа дезориентация. От време на време ще се чувствате много незаземени. Ще бъде нарушена пространствената ви ориентация с усещане за това, че не можете твърдо, с двата крака да стоите на земята или може да възникне усещане, че се намирате между два свята. Във вашето съзнание постъпва нова енергия, а вашето тяло може да изостава. Повече време прекарвайте сред природата, за да способствате за заземяването на новата енергия вътре във вас.
9 Повече „разговори със самия себе си“. Ще забележите, че все по-често разговаряте със себе си. Можете изведнъж да се хванете, че вече половин час беседвате със себе си. Вътре във вас узрява ново ниво на общуване и разговор със себе си – това е като върха на айсберга. Такива беседи ще бъдат все повече и повече, те ще бъдат все по-свободни, съответни на момента и пълното озарение. Не си мислете, че се побърквате – вие просто сте един от Пробудените, влизащи в нови енергии.
10 Чувство за самота дори в компанията на други хора. Възможно е да се чувствате самотни и отделени от другите. Възможно е да искате да избягвате големи групи от хора и тълпи. Както при всеки Пробуден, вашият път е сакрален и самотен. Чувството за самота предизвиква тревога и пречи да се нагодят отношенията с другите хора. Усещането за самота е свързано и с това, че вашите духовни водачи си отиват от вас. Те са били с вас по време на вашите пътешествия през миналите животи. Сега им е време да си отидат, за да може вие да запълните своето пространство със собствената си Божественост. Този симптом също ще мине и вътрешната пустота ще се запълни с любов и енергията на Христовото съзнание.
11 Безстрастност/безразличие. Можете да усещате абсолютно безразличие при пълно отсъствие на желание да правите каквото и да било. Това е нормално – това просто е част от протичащия процес. Приемете го като „време-за-нищо-не-правене”. Не се борете със себе си – и това ще мине. Това прилича на претоварването на компютъра – трябва да го изключите за някакво време, за да го заредите с ново, по-сложно програмно обезпечение или в дадения случай – с новата енергия на Христовото съзнание.
12 Дълбока тъга по Дома. Това е, с което най-трудно може да се справите в сравнение с всички останали състояния. Може да изпитвате дълбоко и всепоглъщащо желание да напуснете планетата и да се върнете у Дома. Това не е стремеж към самоубийство. Това не е от злоба или разочарование. Вие не се каните да драматизирате това в себе си или пред другите. Просто във вас има една тиха част, която иска у Дома. Главната причина за това е много проста. Вие сте завършили своите кармични цикли. Вие сте изпълнили своя договор с живота във това въплъщение и сте готови да започнете нов живот, намирайки се все още в това тяло. Намирайки се в процес на преход, вие съхранявате вътрешната памет за това какво е това да бъдете на тази страна. До колко сте готови да се запишете за ново пътешествие за изпълнението на вашия дълг тук, на Земята? Готови ли сте да приемете призива и да престъпите в Новата енергия?
Да, действително, вие може да се отправите към Дома веднага. Но вие сте дошли до тук толкова от далече, след толкова много животи. Срамно е да си отидете, недочаквайки края на филма. Освен това, вие сте нужни на Духа тук, за да помогнете на другите да направят прехода в новата енергия. На тях им е необходим духовен гид в човешки облик, такъв като вас, който вече е преминал от старата енергия към новата. Пътят, по който вие сега вървите ви дава необходимия опит за това да станете Учител на Новия Божествен Човек. Колкото и самотно и тъмно да е вашето пътешествие от време на време, помнете, че вие никога не сте самотни.

Какво означава любовта

2008-03-15T11:32:00.000-07:00

Група от професионалисти поставили въпроса "Какво означава любовта?" към група 4-8 годишни деца.

Намалете темпото само за три минути, за да се докоснете до мъдростта на децата. Струва си да се вслушате в думите им.

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

"Любовта е първото чувство, което усещаш, преди да излязат на пътя ти всички онези лоши неща." Чарли, 5 год.

"Любов е когато някой те наранява и ти се ядосваш, но не му крещиш, защото знаеш, че това би наранило неговите чувства." Саманта, 7 год.

"Любовта е прегръщане. Любовта е целуване. Любовта е да казваш "не"." Пати, 8 год.

Любов е когато казваш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече." Матю, 7 год.

"Има два вида любов. Нашата любов и любовта на Бог. Но Бог дава и двата вида." Джени, 8 год.

"Бог би могъл да каже вълшебни думи, за да накара пироните да излязат от Кръста, но той не го е направил. Това е любов." Макс, 5 год.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о-о)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”

Благодаря на малкото Бу, което ми го изпрати по емайла

СРЕДНИЯТ ПЪТ

2008-03-01T17:17:00.001-08:00

ГЛАВА II
СРЕДНИЯТ ПЪТ
Най-напред бих искал да подчертая това, че религиите на Далечния изток - индуизмът, будизмът и даоизмът - не изискват да се вярва в нещо специфично. Те не изискват съблюдаването на заповеди, отдавани свише, както и изпълнението на специфични ритуали. Тяхната специфика се изразява не в идеи или доктрини, а по-скоро в един метод за преобразяваме на съзнанието и нашето усещане за аз.
Подчертавам думата усещане (sensation), защото тя е най-силната, която имаме за непосредствено чувство. Когато поставиш дланта си върху ръба на масата, ти имаш едно много определено чувство, а когато осъзнаваш факта, че съществуваш, също усещаш нещо определено. Но ако изхождаме от методите или ученията на Изтока, нашето привично усещане на онова, което сме, и начина, по който съществуваме, е халюцинация. Да се чувстваш като един отделен аз - източникът на определени действия и осъзнатост, напълно автономни и независими от останалия свят, нещо си там, напъхано в някаква кожена торба, - от източна гледна точка си е чиста халюцинация. Ти не си чужденец на тази земя, появил се в резултат от поредната прищявка на природата или пък някаква безплътна душа, пръкнала се нейде извън самата природа. В своето най-базисно съществувание ти се явяваш целокупната енергия на природата, играеща на играта, наречена „да бъдеш ти”. И тази най-разпространена игра в света е играта на криеница. Колосалното цяло на реалността, тази единна енергия, наречена Вселена, си играе на следната игричка - прави се, че не е едно единно цяло, а най-различни и многообразни неща: то се проявява като всички тези конкретни явления около нас. Ето това е базисната предпоставка, фундаменталната интуиция на индуизма, будизма и даоизма.

"Будизмът : Дао на философията" Alan Wats

2008-03-01T16:12:00.000-08:00

Cпоред Махаяна, всичко това означава, че гледаш дуалистично на света. Не е нужно да се махаш от този свят, за да изпиташ нирвана, защото нирвана е всичко онова, което го има в него. Тя е тук, тя е сега. ( Срв. “Думата има много значения, но основното е, че нирвана е същото онова ежедневие, което ни заобикаля, но видяно и почувствано по съвършено различен начин.” (Алън Уотс. Философиите на Азия, С., 200, с. 78. – Бел. прев.)

Мъдрост за всеки ден - д-р Уейн Дайър

2008-02-23T11:03:00.000-08:00

1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва
2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

Някой го беше написал в профила си в един сайт за запознанства.

2008-02-20T10:21:00.001-08:00

Тук съм защото вярвам в чудеса :)

Обичам приключенията, недокоснатата природа, срещата с другите култури, които са се разселили в това голямо село, наречено Земя.

Искам да съм пътешественик (и май ставам за това :).

Нямам много време за планини, хубави книги, приятели, кино, музика, а ми се иска.

И обичам да преследвам мечтите си, защото те са затова.

Interesting blogger from India about Buddhism, Globalization, Meaning of Life

2008-02-12T09:15:00.000-08:00

http://bloomingbluelotus.blogspot.com/2005/10/then-you-will-be-man-my-son.html http://bloomingbluelotus.blogspot.com/
http://bloomingbluelotus.blogspot.com/2007/12/books-that-changed-my-life.html

“One of our problems today is that we are not acquainted well acquainted with the literature of the spirit…What's moving people's lives is the stock market and the baseball scores. What are people excited about? It's a totally materialistic level that has taken over the world. There isn't even an ideal that anybody's fighting for.”
Campbell believed passionately that we must follow that thing which gives we love. He called it "following your bliss." He said, "The heroic life is living the individual adventure. There is no security in following the call to adventure. Nothing is exciting if you know what the outcome is going to be...You enter the forest at the darkest point, where there is no path. Where there is a way or path, it is someone else's path. You are not on your own path. If you follow someone else's way, you are not going to realize your potential."

2000-04-10T10:08:00.000-07:00