Източник: http://duhovnost.blog.bg/
Сбогом на гнева
Една от най-добрите противоотрови на гнева е да престанете да си казвате: “Ех, ако си приличахме повече с теб.”
Вероятно вашият “фитил” е твърде къс. Вие може би смятате, че гневът е част от живота ви, но съзнавате ли, че той не служи за нищо полезно? Може би оправдавате избухванията с думи от рода: “Човешко е да се гневя” или “Ако не дам воля на гнева си, той ще се натрупа в мен и ще ми причини язва”. Вероятно гневът е такава част от вас, която не харесвате, а и която никой друг не харесва.
Да се гневите не е толкова “човешко”. Гневът не ви е нужен и няма нищо общо с щастливия, самоосъществил се човек. Той е израз на едно слабо място, своеобразен психичен грип, който ви изтощава както всяка физическа болест.
Да определим термина “гняв”. Както е използван в тази лекция, той се отнася до вид демобилизираща реакция, проявяваща се, когато определено очакване не се изпълни. Той приема формата на ярост, враждебност, вдигане на ръка над някого или дори ядно мълчание, но не е просто досада или раздразнение. Ключовата дума отново е “демобилизация”. Гневът демобилизира и обикновено е резултат от желанието ви светът и хората в него да са различни от това, което са.
Гневът е избор, а също и навик. Той е заучена реакция спрямо фрустрацията (разочарованието, което чувствате, когато нещата не стоят така както ви се иска), която ви кара да се държите така, както не бихте желали. В действителност силният гняв е вид лудост. Човек е луд, когато не може да контролира поведението си. Следователно, когато сте гневен и не се контролирате, вие временно полудявате.
От гнева не се извлича психична печалба. Както го определихме, гневът е обезсилващ. Що се отнася до физиологичното му въздействие, доказано е, че той може да причини появата на високо кръвно налягане, язва, обрив, сърцебиене, безсъние, умора и дори сърдечно заболяване. От психична гледна точка гневът разрушава любовта, затруднява общуването, поражда чувство на вина и потиснатост или, най-общо казано, пречи във всичко. Може би не вярвате на това, защото сте чували, че е по-здравословно да се дава воля на гнева, а не да се трупа. Да, проявата на гняв е действително по-здравословно поведение от потискането му. Има обаче нещо, което е още по-здравословно – изобщо да не изпитвате гняв. (Не става дума да бъдете безчувствени, както някои са. Въпросът е да се научите да гледате върху нещата от друга гледна точка. – коментар от duhovnost). В този случай пред вас няма да стои дилемата дали да дадете воля на гнева си, или да го потиснете.
Както всички емоции, гневът е резултат от мисълта, а не нещо, което ви завладява. Когато се сблъскате с обстоятелствата, които са различни от желаните за вас, вие си казвате, че нещата не би трябвало да бъдат такива (фрустрация), и след това избирате изпитана гневна реакция, която изпълнява определена функция. (Прочетете раздела за печалбите към края на тази лекция). Дотогава, докато смятате, че гневът е нещо типично човешко, вие имате причини да го приемате и да избягвате да му оказвате съпротива.
Ако решите да не се разделяте с гнева, непременно му давайте воля, изразявайте го по неразрушителни начини. Започнете обаче да мислите за себе си, като за човек, който може да избира други мисли, когато е фрустриран – тогава демобилизиращият гняв може да се смени с по-положителни емоции. Досадата, раздразнението и разочарованието са чувства, които най-вероятно ще продължите да изпитвате, тъй като светът никога няма да стане такъв, какъвто вие искате. Вие обаче можете да отхвърлите гнева, тази вредна емоционална реакция спрямо пречките.
Вие можете да се заемете с прогонването на гнева, тъй като той ви пречи. Да погледнем въпроса по-задълбочено. Ако смятате, че като повишите глас или се покажете ядосан/а пред две годишното си дете, ще го спрете да играе на улицата, където то може да пострада, повишаването на гласа е отлична стратегия. То се превръща в гняв само ако сте истински ядосан/а, ако се развълнувате и получите сърцебиене, ако започнете да блъскате нещата около себе си и сте общо взето, демобилизиран/а за по-кратко или по-продължително време. Непременно изберете такива стратегии, които ще подкрепят подходящото поведение, но не приемайте цялата вреда свързана с него. Трябва да се научите да мислите по следния начин: “Това поведение е опасно за детето. Искам да го накарам да разбере, че аз няма да допусна то да играе на улицата. Ще повишавам глас, за да му покажа, че ми е много неприятно. Но няма да се вбесявам.”.
Представете си майка, която не може да овладее тази проява на умишлен гняв. Тя непрекъснато се разстройва от повтарящото се лошо поведение на децата си. Изглежда, че колкото повече се разстройва, толкова по-зле се държат те. Тя ги наказва, изпраща ги в стаята им, непрекъснато им крещи и почти винаги се чувства засеганата, когато се занимава с децата. Животът й на майка е непрестанна борба. Единственото нещо, което тя знае, е да говори с тях на висок глас, така че всяка вечер тя е със съсипани нерви, изтощена от битката през деня.
А защо децата не се държат добре, като знаят колко силно се разстройва майка им, когато не я слушат? Защото иронията на гнева е, че никога не променя другите. Само засилва желанието им да имат власт над разгневения човек. Да чуем какво биха си казали въпросните деца, ако можеха да обяснят защо се държат зле с майка си: “Брей, колко лесно можем да накараме мама да кипне! Само трябва да кажеш това, да направиш онова и можеш да правиш с нея каквото си поискаш, да я накараш да побеснее. Ще поседим малко в стаята си, но пък какво получаваме в замяна! Пълен емоционален контрол над нея на такава ниска цена. След като имаме власт над нея, ще извършим още някоя пакост, за да видим как ще я побъркаме с държанието си.” (Такива явления, като описаното се случват в т.нар.”цивилизовани” държави, където майките не са се научили да упражняват власт над децата си, като ги бият и по този начин ги травмират вероятно за цял живот. Все пак плесницата на едно дете може да бъде от полза, защото така то ще разбере, че не всичко на този свят е позволено. Преди да го направим обаче трябва да сме наясно дали шамарът ще го научи на нещо или просто ще го травмира. Винаги трябва да се обяснява на детето как искаме то да се държи и защо това е правилно – коментар от duhovnost).
Гневът, използуван във всяко взаимоотношение, почти винаги насърчава другия да продължи да се държи така, както се е държал досега. Човекът предизвикал гнева, може да се престори на изплашен, но знае, че когато пожелае, може да “пощури” другия. Всъщност той упражнява същото отмъстително влияние, каквото и разгневения индивид си мисли, че има над другия.
Винаги когато реагирате с гняв на поведението на даден индивид, вие му отнемате правото да бъде такъв, какъвто си избере. В главата му се върти невротичната фраза: “Ех, ако си приличахме повече с теб. Тогава щях да те харесвам, а нямаше да съм гневен.” Хората обаче никога няма да бъдат такива, каквито искаме да бъдат през цялото време. В повечето случаи хората, и нещата са различни от това, което ние искаме. Така е устроен светът. Вероятността да се промени е нулева. Така че винаги когато избирате гнева, защото сте се сблъскали с някого или нещо, което не ви се нрави, вие решавате да бъдете огорчен или по някаква причина демобилизиран под влияние на реалността. Наистина много глупаво е да се разстройвате за неща, които никога няма да се променят. Вместо да избирате гнева, можете да започнете да си казвате, че другите имат право да не бъдат такива, каквито вие искате. (Това би означавало според будизма да ги възприемем, като същества, които имат еднакво право на щастие, както и ние самите – коментар: duhovnost). Можете да не ги харесвате, но няма защо да се разгневявате от това. Гневът ви само ще ги насърчи да продължат да се държат с вас така, както са се държали досега, и ще предизвика физическия стрес и душевните терзания, за които стана дума по-горе. Изборът действително зависи от вас. Гняв или нови мисли, които ще ви помогнат да отхвърлите потребността от гнева. (Това означава – да се справим с гнева чрез мъдрост, а не чрез безчувственост! – коментар: duhovnost).
Може би се виждате в друга светлина – като човек, който е натрупал много гняв, но никога не е имал смелостта да го изрази открито. Вие събирате яд, но не казвате дума, подготвяте полчвата за болезнената язва и преживявате висока тревожност в настоящите си моменти. Това обаче не е противоположното поведение на човек, който беснее и крещи. В главата ви се въртят същите фрази, че хората и нещата трябва да бъдат такива, каквито вие ги искате. Ако бяха такива – разсъждавате вие, - аз нямаше да изпитвам гняв. Тази логика е погрешна и ако я отхвърлите, ще се освободите от напрежението, което изпитвате. Вие можете да се научите да давате воля на събралия се у вас гняв, вместо да мислите поновому, за да не се поражда гневът. Ето някои от тези нови мисли: “Ако той иска да се държи като глупак, аз нямам намерение да се ядосвам. Тъпото му държание си е негово, а не мое.” Или нещата не се развиват така, както аз очаквах. Това не ми харесва, но няма да се демобилизирам.”
Първото, което трябва да направите, е да се научите да изразявате гняв с ново смело поведение. После трябва да се научите да мислите по нови начини, които ще ви помогнат да преминете от външната към вътрешна локализация на контрола. Крайната цел е да престанете да се влияете от поведението на другите, тъй като то си е техен личен проблем. Вие можете да се научите да не се разстройвате от поведението и идеите на другите, като поддържате висока самооценка(самочувствие) и не позволявате на хората да имат власт над вас, вие няма да се самоогорчавате с гняв в настоящите си моменти.
ИМАЙТЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Не е възможно едновременно да сте гневен и да се смеете. Гневът и смехът взаимно се изключват, а вие може да изберете едното или другото.
Смехът е светлината на душата. Без светлина нищо не може да расте и се развива. Както е казал един известен политик: “Вярвам, че не можете да решавате най-сериозните проблеми в света, ако не разбирате най-смешните.”.
Вие може би гледате на живота прекалено сериозно. Единствената най-ярка особеност на здравите хора е жизнерадостното им чувство за хумор. Да помагаш на другите да изберат смеха и да се научиш да заставаш отстрани и да виждаш нелепостта на почти всяка житейска ситуация е отлично средство срещу гнева.
Има голямо значение дали ще изберете смеха или гнева. Разликата е, че в първия случай настоящите ви моменти ще бъдат изпълнени с щастие, а във втория с терзания.
Толкова ли сериозно приемате и себе си и живота си, че не може да отстъпите крачка назад и да видите колко глупаво е да се приемат нещата така тържествено? Отсъствието на смях е признак на болестно състояние. Когато усетите, че ставате прекалено сериозен по отношение на себе си и на това, което правите, припомнете си, че друго време нямате. Защо ще пилеете настоящето си, като изпитвате гняв, когато да се смееш е толкова приятно.
Смях заради самия смях. Той е оправдание за съществуването си. Не ви е нужно да имате причина за да се смеете. Просто се смейте. Вглеждайте се в себе си и в другите в този свят, след това решавайте дали да продължите да се гневите, или да развиете у себе си чувство за хумор. То ще даде и на самия вас и на околните един от най-безценните дарове – смеха. Да се смееш е толкова хубаво.
НЯКОИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИЧИНИ ЗА ГНЯВ
Гневът непрекъснато е в действие. Навсякъде могат да се наблюдават хора, изпитващи демобилизация в различна степен – от лек яд до сляпа ярост. Това е рак – макар и заучен, който се разпространява в отношенията между хората.
Често срещани ситуации в които хората избират гнева:
1-Гняв в колата – водачите на МПС-та крещят на другите водачи по всякакви поводи. Кръвта ви кипва, когато някой шофьор кара твърде бавно, твърде бързо, не дава сигнал, дава погрешен сигнал, минава в друга лента или допуска други грешки.
2-Гняв в състезателни игри. Футбола, тениса, покера и редица други игри отлично възбуждат гняв. Играчите се ядосват на партньорите или противниците си, ако те сбъркат или нарушат правилата на играта. Тропането с крака и хвърлянето на спортни съоражения са по-здравословни прояви от това да се удрят другите или да им се крещи, но те все пак пречат настоящите моменти да се изживяват пълноценно.
3-Гняв породен от нещо неуместно. Много хора се вбесяват, когато смятат, че някой човек или събитие не е на мястото си. Например шофьорът на лека кола може да реши, че велосипедистът или пешеходецът не би трябвало да бъдат на шосето, и да се опита да ги прогони оттам. Този вид гняв може да се окаже опасен. Голям брой от т.нар. пътнотранспортни произшествия всъщност се дължат на злополуки, в които неконтролираният гняв има тежки последици.
4-Гняв насочен към данъците. И най-силният гняв няма да промени законите за облагане с данъци, но въпреки това хората беснеят, защото данъците не са такива, каквито те биха искали да бъдат.
5-Гняв породен от закъснението на другите. Ако очаквате хората да действат по вашия график, ще ви се наложи да изберете гнева, когато те не спазват разписанието ви, а демобилизацията си ще оправдаете с фразата: “Имам право да му се сърдя. Накара ме да го чакам половин час.”
6-Гняв породен от липсата на организация или от немърливостта на другите. Вие можете да продължавате да изпитвате гняв, въпреки че така само ще ги окуражите и занапред да се държат по същия начин.
7-Гняв към неодушевени предмети. Ако ударите пищяла си или нараните с чук палеца си и извикате от болка, реакцията ви може да ви облегчи, но ако изпаднете в ярост и извършите нещо необмислено, например пробиете стената с юмрук, постъпката ви ще бъде не само безполезна, но и болезнена.
8-Гняв породен от загубата на предмети. И най-силният гняв няма да върне загубеният ключ или портфейл, но ще ви попречи да търсите по-резултатно.
9-Гняв, породен от събитията в света, които са извън властта ви. Може да не одобрявате полтиката, вътрешната търговия или икономиката на някоя държава, но гневът ви и демобилизацията, която той поражда у вас, не ще променят нищо.
НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ГНЕВА
Гнева може да се премахне.За това ще е необходимо ново мислене и действие във всеки пореден настоящ момент. Когато се сблъсквате с хора или събития, които ви карат да избирате гнева, осъзнавайте какво си казвате по този повод и след това избирайте нови фрази, които ще породят нови чувства и по-ефективно поведение. Ето някои специфични стратегии за преборване с гнева:
1-Най-напред трябва да осъзнаете мислите, които ви обземат в момент на гняв, и да си напомните, че не е необходимо да мислите по този начин, само защото сте мислили така в миналото. Осъзнаването е от изключително голяма важност.
2-Опитайте се да отложите гнева. Ако в дадени условия обикновенно реагирате с гняв, опитайте се да го отложите с 15 сек. и след това избухнете, както сте свикнали да правите. След това се опитайте да го отложите с 30сек и постепенно удължавайте интервалите. Почувствате ли, че сте в състояние да отлагате гнева си, вие ще сте се научили да се владеете. Отлагането означава контрол. След дълга практика ще се научите изцяло да отлагате гнева.
3-Когато се опитвате да използвате гнева, за да внушите нещо на дете, престорете се на разгневен. Повишете глас и гледайте строго. Но не преживявайти всички физически и психични терзания, свързани с гнева.
4-Не се опитвайте да си внушавате, че нещо, което ви е неприятно, ви прави удоволствие. Нещо може да не ви харесва и въпреки това да не е необходимо да се ядосвате заради него.
5-В момент на гняв си напомняйте, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто избере и, че ако изисквате от някого да бъде различен от това, което е, вие само ще удължите гнева си. Свикнете да позволявате на другите сами да избират – така както настоявате на правото си да правите това.
6-Можете да помолите за помощ някого, на когото имате доверие. Накарайте го да обещае, че винаги когато ви види разгневен, ще ви го каже с думи или с предварително уговорен сигнал. Когато получите такъв сигнал, помислете как се държите в момента и след това приложете стратегия за отлагане на гнева.
7-Водете си дневник на гнева, като записвате в него точния час, мястото и случая, в който сте решили да бъдете гневен. Водете го прилежно и изисквайте от себе си да отразявате всяко гневно поведение. Ако постоянствате, скоро ще откриете, че необходимостта да вписвате подробностите около всяко свое разгневяване ще ви накара все по-рядко да избирате гнева.
8-След някой изблик на гняв обявете, че просто сте се изтървали и че сте си поставили за цел да промените мисленето си, за да не изпитвате гняв. Облеченото в думи решение ще ви помогне да осмислите постъпката си и ще докаже, че действително полагате усилия над себе си.
9-В момент, когато сте спокоен, поговорете с хората, към които най-често е насочен гневът ви. Взаимно си обяснете с кои свои действия всеки един предизвиква гняв у другия и измислете начини да съобщавате за чувствата си без демобилизиращ гняв. За да не продължавате да се обиждате взаимно с безмислен гняв, можете да се уговорите да се изяснявате с бележки, с помощта на друг човек или с отрезвяваща разходка. След няколко такива разходки ще започнете да виждате безмислието на гнева.
10-Намалете силата на гнева си в първите няколко секунди, като определяте чувствата си и чувствата, които предполагате, че вашият партньор изпитва. Най-решаващи са първите 10сек. След този период гневът ви обикновенно ще се е уталожил.
11-Имайте предвид, че да дадете воля на гнева си е по-здравословно от това да го трупате, но най-здравословно е изобщо да не се гневите. Щом престанете да смятате, че гневът е нещо естествено и типично човешка черта, вие ще имате вътрешна причина да положите усилия за да го премахнете.
12-Освободете се от предварителните си очаквания по отношение на другите. Когато изчезнат очакванията, ще изчезне и гневът.
13-Напомняйте си, че децата винаги са палави и шумни и че не ще постигнете нищо, ако се гневите. Вие можете да им помогнете да правят конструктивен избор в други насоки, но никога няма да успеете да промените природата им.
14-Самоуважавайте се – така никога няма да се обременявате с този самопогубващ гняв.
15-Когато попаднете в улично задръстване, наблюдавайте се колко време можете да издържите, без да избухнете. Полагайте усилия да се владеете. Вместо да креснете на някой пешеходец, учтиво го запитайте нещо. Употребете забавянето, за да напишете писмо, да съчините песен, да измислите начин за излизане от задръстването или да си припомните някои от най-приятните моменти в живота си.
16-Вместо да бъдете емоционален роб на всяко създаващо фрустрация обстоятелство, използвайте ситуацията като предизвикателство, за да я промените, и тогава няма да ви остане време за гняв в настоящите ви моменти.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen